/КРОСС/ Влиянието на икономическата криза върху пазара на труда през последните няколко месеца далеч не е еднакво в различните части на страната. Това личи дори в областните данни на Агенция по заетостта, като регионите с поначало по-слаба динамика на трудовия пазар са сред по-малко засегнатите. Казано с други думи, общините в застой си останаха в такъв и през кризата, а тези, които са с динамични и бълбукащи трудови пазари, реагираха отчетливо.

Месечните данни на АЗ обаче ни позволяват да слезем на по-ниското ниво и да разгледаме равнищата на безработица и тяхното изменение в хода на кризата и на общинско ниво.

Към края на месец май само община Ружинци е с коефициент на безработица над 50%, но с над 40% са други осем, всичките с трайно ниска икономическа активност. Очаквано, най-ниското равнище на безработица е в столицата - 4,4%, но се наблюдава и значителен ръст през последните месеци. Сходно ниски - по 4,5% са равнищата в Божурище и Челопеч, а в индустриалната община Сопот - 5,2%. В други водещи икономически центрове коефициентът на безработица за май достига и по-високи нива - 5,9% в Пловдив, 5,8% във Варна и 6,7% в Бургас. В по-големите икономически центрове които привличат значителна трудова миграция е възможно обаче данните на АЗ да подценяват реалното състояние на пазара на труда, в случаи когато новата безработица се регистрира в общините, където пътуващите работници живеят, а не в тези, в които доскоро са работели.

Откъм абсолютния брой регистрирани безработни, очаквано, водещи са най-големите общини. Към края на май от общо 295 хиляди търсещи работа на Столична община се падат 29,3 хиляди души, по 10 хиляди са във Варна и Пловдив, 7 хиляди в Бургас, почти 6 хиляди - в Русе. От обратната страна е Челопеч, с едва 29 безработни. Прави впечатление, че малките общини със силна минна индустрия - Челопеч, Чавдар, Лъки, Мирково - често са сред тези с много малък брой безработни, което се обуславя с лекото отражение на кризата върху този отрасъл.

По-интересна е обаче динамиката в хода на кризата. Значителният пик в ръста на новорегистраните безработни беше в средата на месец април, а към края на май дори повече хора постъпваха на работа, отколкото се регистрираха в бюрата по труда. По тази причина имаме основания да смятаме, че изменението в равнищата на безработицата в периода между края на февруари и края на май са достатъчно показателни за тежестта на удара върху местните трудови пазари.