/КРОСС/ Гърция засилва натиска за връщане на скулптурите от Партенона, които в момента се намират в Британския музей. Време е Британският музей да докаже, че не е колониална музейна организация от XIX век, заяви министърът на културата на Гърция Лина Мендони на пресконференция по случай 11-годишнината на музея на Акропола вчера.

Залите на музея са готови да приемат всички скулптури от Партенона, допълни директорът на музея Димитрис Падермалис.

Новата сграда на музея е открита на 20 юни 2009 г. именно в отговор на отказа на Британския музей да върне мраморните скулптури с аргумента, че Гърция не е в състояние да обезпечи достойни условия за тях. В момента музеят на Акропола е най-посещаваният в Гърция. В експозицията на площ от 14 хил. кв. м. са представени над 4 хиляди експоната.

Близо половината скулптури от 2500-годишния атински Партенон се намират в Британския музей. Те са взети от лорд Елджин преди близо 200 години, когато Гърция все още е част от Османската империя. Самите статуи са създадени от майстора Фидий и неговите ученици по поръчка на атинския стратег Перикъл през V столетие пр. Хр. - по време на краткия „златен век" на Атина като демократично управляван град-държава между Гръко-персийските войни и Пелопонеската война. Смята се, че са образци на елинското класическо изкуство.

Скоро предстои от Националния археологически музей на Гърция да бъде прехвърлен в музея на Акропола фрагмент от скултурата на мъжка глава от северния фриз на Партенона. Според министъра на културата този жест е символичен - така се подчертава огромното значение на връщането на всички артефакти от Партенона на оригиналното им място.

Директорът на музея Падермалис допълни, че основната цел в близките години е да се обнови изцяло експозицията и да се обогатят презентациите на двата велики храма на Акропола.

„Под покрива на музея на Акропола има два Акропола - архаичен и класически. Дълго ги разглеждахме като един храм, наречен Хекатомпедон или „про-Партенон". Познаваме големия фронтон с два лъва, разкъсващи бик, но не сме си давали сметка нито за размера на храма, нито за неговото значение. Без архаичния Акропол не можем да възприемаме класическия. Това е храм, изпепелен от персите", уточни Падермалис и допълни, че музеят ще подготви изложба за пожара в Акропола във връзка с 2500-годишнината от битката при Термопилите.

Директорът коментира и ефекта от пандемията върху посещаемостта на музея:

„Беше шок, когато вместо обичайните 6 хиляди посетители за ден, веднага след възобновяване на работата на 15 юни влязоха 137 души. Но сме уверени, че количеството ще нарасне".

Музейните служители са използвали времето на карантината, за да почистят изцяло музея и експонатите, като при това са обновили част от експозицията, за да могат посетителите, които се връщат за пореден път, да усетят тръпката от нещо ново.

В залата за архаични скулптури са изложени нови експонати - като знаменитата Кора от музея в Лион.

Поставено е и ново осветление над Кариатидите, така че вече са видими всички детайли по тях, които са главната ценност на древната скулптура, заяви Падермалис.