Тайната на премиерската реч е в достъпността й - тя е еднакво разбираема от Брегово до Сунгурларе

/КРОСС/ Жалко е, че никой вече не слуша Бойко Борисов. За 10 години всички научиха как говори министър-председателят и хич не се връзват да го слушат внимателно и задълбочено. Знаят, че ще каже дежурните пет приказки за магистралите и метрото, за тунела и моста ("хората ще се чудят как преди са се движили по стария път, който е като козя пътека"); ще напомни как той е направил това, което комунистите не направили за 45 г., щото крадат; ще намери 2-3 лоши думи за президента Румен Радев; а за десерт ще спомене някоя нечута похвала от фактор в "либе ЦеДеУ Дойчланд" и ще се закълне в името на Господ и т.н...

Бойко е предсказуем отвсякъде, може би затова нямаше никакво съмнение дали аудиозаписите, които изтекоха в средата на месеца са автентични или не - на тях се чува абсолютно автентична премиерска лексика.

Жалко е, че никой вече не слуша внимателно Борисов, защото

речта му е достойна за изучаване в СУ.

И във ФСФ, и в юридическия, и в историческия, разбира се - защото Борисов успява ясно, наситено и категорично да обобщи епохата, да направи детайлен политиченски разрез на времето и тем подобни тинтири минтири.

Както и самият Борисов, неговата реч се развива - завива, пропада и се издига, тя не е равна, кафанска, както се опитват да внушат опонентите му - понякога тя е напевна и лекокрила, но миг по-късно изчезва като като загубен турист в гората. Константа в премиерската реч е достъпността й, тя еднакво разбираема и от Брегово до Сунгурларе. На две ракии тя звучи все така достоверно, както и на академичен съвет.

Детайлният анализ на премиерската реч обаче показва един друг, многопластов Борисов, който малцина са забелязали. Един човек, който

не разчита на скромността, а се самопохвалва без свян: 

“Аз съм безукорно честен човек”. Един фин човек, който е мачкан безмилостно от политическите опоненти, невинна жертва в битките на елитите. “Целта е да ни смачкат психически, а после ще ни посегнат и физически“, разкрива той и добавя недвусмислено: ”Сега искат да ме вкарат в калта“. Разбира се, тази заплахи водят до трудни рещения, до кардинални промени: ”Ще си направя много изводи сега. И как ще спя....От днес ще спя с пистолет”.

Борисов е, безспорно, блестящ политически стратег, с трезва самопреценка за своята водеща роля в съвременна България. Когато злите сили го обкръжават, той: 1. Знае кои са те - “това са президентът, БСП, Цветанов, Манолова, Слави Трифонов, и всички ДСБ-та по земните кълбета, готови да се прегърнат с всеки само не и с ГЕРБ“ и 2. абсолютно е наясно какво искат да постигнат Те - ”Целта им е да се убие флагманът и да се разпилее ГЕРБ през Цветанов, втори, трети и т.н.“

Без да има претенции да е Айзък Азимов, а само обикновен велик световен лидер, Борисов чертае детайлни вселени, алтернативни светове, в които враговете на ГЕРБ “подреждат, монтират, правят, струват, има цели звукозаписни студиа създадени”. Всичко точно "по ученика на КГБ". Тъй като малцина са разбрали, да повторим - на практика, лошите герои “правят, струват, подреждат, прикачват на един, втори телефон“. 

Думите на Борисов не са куршуми, изстреляни напосоки, те са огнени слова, азбучни истини в аналите на политика. В тях

лесно може да се открие образът на архизлодея. Той е Румен Радев.

Не Сульо и Пульо, а “президентът се готви да ни прави лоши неща”, отсича категорично Борисов.

Но тъй и като злодеите не са застинали образи, те също се развиват, така и Борисов е наясно, че на сцената се е качил нов отрицателен герой. И той го назовава все така ясно и кагерично - Цветан Цветанов. Разбира се, има финна семиотична разлика, когато става дума за отношението на литературния герой към главните отрицателни персонажи. Радев е изначално зло, което има и един плюс - може да лети. Цветанов не е просто зло, то е нашето зло. Той е Луцифер, падналият ангел, който “Толкова години е бил до мен, аз лоша дума не съм казал, а и не искам вие да казвате”.  Защото “до вчера заедно викахме “Победа и напред”. Въпреки че е кристално наясно с лошите помисли, които Цветанов има към Него и другите: “Той се срамува от нас“, Борисов е категоричен: “Пожелавам му успех на политическия проект”. Нещо повече, Бойко подсилва думите си със светото слово: “В Библията е казано – обичай врага си, не го мрази, той сам ще се изяде в злобата си.“

Само невежите хора, които не познават натюрела на нашия премиер, биха разтълкували тези думи като страх, тревога, търсене на компромис и прочие щуротии. Истината е другаде, тя е в следните притчи Борисови, които не само разкриват детайлното познание на българския фолклор и душевност, но и са краткосрочна прогноза за политическите процеси в страната: "Не сте ли чули приказката “Волът рие, на гърба му пада”, или “Който нож вади, от нож умира” – всички знаете тези приказки. “Което куче ме е залаяло, все е побесняло”. 

Умението му да бъде кристално ясен, сбит и иновативен личи прекрасно от следното изречение, в което може да видите дълбок политически анализ и ексклузивна новина, преплетени в пъстра душевност: “Явно на избори не могат да ни бият, затова вече ще съм нащрек. Президентът Радев мина границите и си позволява да вдига дрон и да ме снима”.

До болка откровен,

Борисов се придържа към истината, дори когато не му отърва.

Въпреки мощта на целия парламентарен, правителствен и прокурарски елит, Борисов, например, не се хвърли в бясно отричане на снимковия копромат, а директно заяви: "Не мога да знам снимките дали са истински". Той се отхвърли подозрението, че разни хора се мотаят из правителствената резиденция, а достойно отговори: “Аз съм свободен човек, имам нормален живот”. И не скри, а директно призна, че партийната политика се движи от правителствената резиденция. 

Борисов разбива стереотипа за потайния балкански политик, който крие страшни тайни. При него всичко е открито, всичко е показ - той не крие кой министър се жени, кой е направил трето бебе, на кой политик баща му е починал и коя депутатка е от Кърджали. 

Борисов е отворена книга, в която всеки може да прочете всичко, стига да знае да кода. Той е енциклопедия /да не казвам голяма дума/, но поне като "Малая Советская энциклопедия" е. Отваряш на страница здравеопазване и четеш: “Вчера СЗО каза, че вирусът става по-смъртоносен и идва втора вълна“ и ”Коронавирусът е нещо, с което се шегуваме, но вътрешно всички ни е страх. Надяваме се, че го няма, а той е тук“. Отваряш на страница икономика и виждаш: “Без германската икономика да стартира, ние няма за кого да работим”, “Мазнинката изтънява безвъзвратно”, “Безплатни неща няма, и ние се движим по ръба”.

Но, безспорно, най-ценни са страниците на политика Борисов. 

Това не са мисли, това са учебници. 

"Аз имам работа, която върша и не е правена, няма и много години след това да се прави. А тези, които нямат работа, от сутрин до вечер ходят някъде да си намерят място да ме коментират".

"В момента целият свят работи на проба-грешка. Никой не знае кое е правилното".

Кое не е вярно?!

Автор Петьо Цеков, в-к Сега