/КРОСС/ Каквото и да се говори, фактите за последните четири години показват едно - БСП повишава доверието в себе си на всички избори. Спечелихме президентските избори. Увеличихме депутатите си от 39 на 80. Увеличихме евродепутатите от 4 на 5. Увеличихме кметовете и общинските съветници и спечелихме в 4 областни градове. Това го направихме заедно - членовете и симпатизантите на партията. Признателна съм ви за труда. При това работихме в много трудна среда на превзета от ГЕРБ държава, медийно затъмнение, компроматна война срещу инакомислещите, уволнения и натиск върху наши членове. Но и ние сами понякога си причинявахме вреди върху имиджа. Вътрешните ни противоречия, изразявани публично, разколебаваха и отблъскваха хора. Те се изостриха в последния месец. И ако някой мисли , че те са междуличностни, греши. Причините за тях са много по-дълбоки и ние заедно трябва да решим как ги преодоляваме и как продължаваме.
Ще ви кажа моето лично мнение и заедно трябва да решим. Сега нещата са в нашите ръце. Има поне три причини за противоречията в Националния съвет. Всяка една от тях има отношение към управлението на страната и е въпрос на морален и ценностен избор.
Първата е реформата, която направихме заедно преди четири години. Въведохме три мандата за депутати, два- за председател и пряк избор на председател. Тя не се прие еднозначно и някои другари от първия ден досега искат нейната отмяна. Но на държавно ниво тя показва, че няма вечни хора във властта, включително и председателя, и че властта се дава на народа, а не на една група при избора.
Втората причина за противоречията е в целта - ще променим ли модела на управление или ще съучастваме в него. Още през 2016 получихме предложение за коалиция с ГЕРБ. Офертите не са спирали четири години. За мен е въпрос на държавническо отношение и на морал това решение. Вижте какво стана със системните леви и десни партии в Европа, които се обединиха. Те се обезличиха идейното, загубиха доверие и родиха нови понякога крайни и опасни движения. А какво стана с партньорите на ГЕРБ досега - употребени и извън парламента. Въпрос на морал е да не излъжеш своите привърженици, че ще променяш модела за тях, а след това да се договориш с модела за себе си.
И третата причина е абсолютно измисленото внушение, че воюваме с ПЕС. Скоро бях на посещение в Брюксел. Имах срещи на най-високо равнище - председател на парламент, вицепрезидент на Комисията, председател на Групата на социалистите и демократите, Комитета на регионите, европейските работодатели и синдикати. Всички показаха уважение към българските социалисти и отбелязаха, че сме една от малкото леви партии в Европа, които увеличават доверието в себе си. Но имаме едно различие - Истанбулската конвенция. Дебатът за нея породи напрежение с отделни наши другари, но и тогава, и сега заявявам категоричната си позиция против някои текстове в нея, които противоречат на българската Конституция, на българската култура и реалности.
Това са ключови въпроси. От това как ще ги решим зависи бъдещето на България. Имаме нужда от единство в партията. Но по- важно е около какво се обединяваме.
Аз предлагам обединение за смяна на модела на управление на паралелната държава със социална и справедлива, общ фронт в интерес на народа, а не част от статуквото в интерес на себе си, защита на националния интерес и българщината в общия ни европейски дом, а не сляпо послушание. Политика с грижа към хората - социална и справедлива. Който застава зад този политически и морален избор, е добре дошъл за обединение и единство.