/КРОСС/ По ирония, в годината на коронавируса най-добрият роман, излизал в последно време в Русия, е на подобна тема. „Петрови в грипа и около него“ от Алексей Салников става литературна сензация още преди да излезе в книга. Публикуван за първи път през 2016 г. в списание „Волга“, той предизвиква такъв възторг сред читателите и критиците, че година по-късно излиза в самостоятелно издание. Сега романът се появява и на български език от изд. „Лист“.

„Петрови в грипа и около него“ получава редица литературни признания – наградата на критиката НОС и „Национальный бестселлер“, но може би най-впечатляващото сред тях са думите на авторитетния литературен критик Галина Юзефович:

„Гогол и Булгаков ръкопляскат“.

Когато „Петрови в грипа и около него“ среща първите си читатели, авторът ѝ Алексей Салников е 38-годишен и се е представял на литературната сцена като поет. Публикувал е свои творби в „Литературная газета“, „Уральская новь“, алманаха „Вавилон“. Популярен става обаче в прозата – с романа, който сега ще четем и у нас.

Сюжетът на „Петрови…“ се разгръща в два плана – реалистичен и дълбоко митологичен с препратки към царството на мрачния Хадес и съпругата му Персефона. Основните герои са автомонтьорът Петров, жена му – библиотекарката Петрова, и синът им – Петров-младши, които се разболяват от грип. Борят се с температурата му, докато очакват новогодишните празници.

Сезонният вирус променя светлините на сивия неприветлив град и постепенно разбираме, че нищо не е такова, за каквото го мислим, и не бива да прибързваме с изводите. Защото по думите на друг авторитетен критик – Константин Милчин, „не съществуват никакви средностатистически хора, животът и ежедневието на човека, който сам се смята за незначителен и когото никой не нарича с първото му име, човек със скучна и обикновена работа, всъщност е изпълнен с чудеса, със скелети в гардероба, животът му е смешен, страшен, величествен, загадъчен, потресаващ“.

Режисьорът Кирил Серебренников също е вдъхновен от „Петрови…“ и снима филм, чиято премиера предстои до края на годината.

*Корицата на „Петрови...“ е дело на Калоян Илиев-Кокимото

*Снимка: Изд. „Лист“