Посланикът на Азербайджан: Солидарността се разпространява отвъд националните граници
Секция: Интервюта
15 Юли 2020 14:47
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Посланикът на Азербайджан: Солидарността се разпространява отвъд националните граници

Наргиз Гурбанова е Доктор на философските науки, Извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България.
Агенция КРОСС се обърна към посланик Гурбанова с няколко въпроса във връзка с военния конфликт между Азербайджан и Армения, лумнал отново преди няколко дни и довел до отнемане на човешки животи. Граничните стълкновения между Армения и Азербайджан ескалират. След вчерашните сблъсъци убитите вече са общо 16, сред тях военни, включително и генерал, и цивилни.

/КРОСС/ Госпожо Посланик, какво доведе до това напрежение по границите между Армения  и Азербайджан в последните дни? Стигна се дори до военно стълкновение?

Военният анализ на скорошното напрежение в региона Товуз на азербайджано-арменската държавна граница показва, че провокацията е започнала от Армения. Армения целенасочено се подготви за тази провокация и внезапно използва артилерийско оръжие. Армения твърди, че Азербайджан е нападнал арменски позиции с лек автомобил УАЗ. Това е немислимо твърдение. Ако азербайджанската страна би искала да атакува, тя нямаше да използва УАЗ, а щеше да се възползва от мощните, разрушителни инструменти в арсенала на своята армия. Целта на Армения при извършването на тази провокация не е само да отклони вниманието от тежката социално-икономическа ситуация и плачевната ситуация с COVID-19 в страната. Целта е също да привлече в конфликта Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), като създава напрежение на границата. Армения се опитва да въвлече страните от ОДКС в своята мръсна политика и да се скрие зад организацията.

На 12 юли въоръжените сили на Армения, използвайки артилерия, се опитват да атакуват и завземат позиции на въоръжените сили на Азербайджан в региона Товуз по протежение на държавната граница между Азербайджан и Армения. Въоръжените сили на Азербайджан са принудени да предприемат ответни мерки за контранастъпление, предотвратяващи нахлуването на арменските въоръжени сили. В резултат на боевете 11 военнослужещи от азербайджанската армия и 1 цивилно лице, 76-годишен мъж инвалид,  са убити, а четирима са ранени. 12 семейства са останали без син, брат, съпруг и баща. Децата им са станали сираци за една нощ.

Тази провокация от въоръжените сили на Армения представлява акт на агресия и използване на сила и следва да се разглежда като продължение на последните действия и изявления на ръководството на държавата-агресор Армения, които служат за увеличаване на напрежението в региона.

Войските на Държавната гранична служба на Азербайджан са разположени по протежение на обширната част на държавната граница в регионите Газах и Товуз от азербайджанската страна, за да предотвратят провокации и да се намалят случаите, които могат да доведат до напрежение на границата между Армения и Азербайджан. Армения, напротив, продължава да милитаризира границата между две държави, като умишлено и систематично се насочва към цивилните граждани.

На 12 и 13 юли арменските въоръжени сили нарушават режима на прекратяване на огъня и в посока Нахчъван, използвайки оръжие с голям калибър, като обстрелват отбранени позиции в райони Шахбуз и Джулфа на Нахчъванската автономна република на Азербайджан. Използването на ракетни гранати и запалителни снаряди от арменските войски по време на нарушението на режима на прекратяване на огъня довежда до изгарянето на до 5 хектара земя в неутрална гранична зона.

Подобно военно безразсъдство от страна на Армения преследва цел да привлече военно-политическите организации, в които тя е страна, в конфликта между Армения и Азербайджан и да избегне отговорността за окупация и агресия срещу Азербайджан.

Трябва да се отбележи, че агресията на Армения срещу Азербайджан, продължаваща близо 30 години, и извършените по протежение на границата провокации също противоречат на правните документи на военно-политическите организации, в които Армения е член. С тези провокативни действия Армения цели да включи трети страни в армено-азербайджанския конфликт. Въпреки това, че позицията на международната общност относно агресивната политика на Армения е добре известна.

Армения започна тази атака по времето, когато международната общност обединява усилията си за борба с COVID-19. Този акт на агресия и продължаващите нарушения на примирието от страна на Армения доказват, че подкрепата, която Армения отправи към призива на генералния секретар на ООН за глобално прекратяване на огъня заради COVID-19, не е нищо друго освен лицемерие. На фона на влошаващото се социално-икономическо положение в Армения, което дължи на разпространението на COVID-19 в резултат на некомпетентно управление, ръководството на Армения се стреми да ескалира ситуацията в региона, за да се отклони вниманието от сериозните вътрешни проблеми на страната.

Единствено спорът за Нагорни Карабах ли е в основата на дългогодишните ви противоречия със съседна Армения?

Арменските сепаратисти и техните последователи твърдят, че регионът Нагорни Карабах е прехвърлен на Съветския Азербайджан през 1921 г. от Сталин, без правна сила или юрисдикция. В действителност с решението си от 5 юли 1921 г. Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия реши да остави Нагорни Карабах в Азербайджанската ССР, като определено не „прехвърля“ или не го „подчинява“ на Азербайджан, както претендира арменската страна, а му дава автономия с град Шуша като административен център. Това решение не е взето от самия Сталин, а по-скоро от колективен орган, Кавказкото бюро, в чийто състав участват само двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Решението от 5 юли 1921 г. е окончателно и със задължителен характер, като впоследствие през годините многократно е потвърдено от законодателството на Съветския съюз и признато от Армения.

Конфликтът между Армения и Азербайджан е в резултат на необосновани териториални претенции на Армения. Той започва през февруари 1988 г., когато управляващите в Армения и агресивни националисти стартират широка анти-азербайджанска кампания в азербайджанския регион Нагорни Карабах и в Армения. В региона Нагорни Карабах живее значително етническо азербайджанско население. Чрез използване на сила срещу териториалната цялост на Азербайджан, Армения започва войната и окупира почти една пета от територията на страната ми (региона на Нагорни Карабах и седем съседни области, където не живеят арменци), извършва етническо прочистване на окупираните територии с прогонването на около един милион азербайджанци (включително повече от 250 хиляди азербайджанци, които са принудени да напуснат Армения, където техните предци са живели в продължение на векове) от домовете им и извършва други тежки престъпления по време на конфликта.

Арменските атаки срещу райони на Азербайджан продължават и през 1993 г. и водят до окупиране на 20% от територията на Азербайджан, включително Калбаджар (април 1993 г.), Агдам (юли 1993 г.), Физули (август 1993 г.), Джабраил (август 1993 г.), Губадлъ (август 1993 г.) и Зангилан (октомври 1993 г.). Тези действия са придружени от убийства на хиляди азербайджански цивилни и довеждат до експулсирането на около 1 милион азербайджанци от домовете им в Армения и в окупираните територии на Азербайджан. Арменските военни действия правят приблизително едно на всеки 10 лица в моята страна вътрешно разселено лице или бежанец. 20000 души са убити, 50000 души са ранени или станали инвалиди.

В хода на арменско-азербайджанския конфликт арменските въоръжени сили извършват множество престъпления срещу човечеството. Най-страшното от тях е Ходжалинският геноцид, извършен от арменските въоръжени сили срещу невинни цивилни, и в резултат на това за една нощ доведе до 613 жертви, а ранените са 487. Дори жените, децата и възрастните хора не са пощадени. Всички те са избити, защото са азербайджанци. Масовите нарушения на правата на човека, извършени при превземането на Ходжалъ, са потвърдени от независими доклади на Центъра за правата на човека „Мемориал“ (Русия) и Human Rights Watch (предишен Helsinki Watch). През последните години международната общност е постигнала значителен напредък към установяването на истината по отношение на сериозните нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека, извършени по време на конфликта, за да се предотврати повторение на такива нарушения. Това е необходимо допълнение към истинското разрешаване на конфликта. В резултат на кампанията „Справедливост за Ходжалъ“, 16 държави и 24 американски щата признават и осъждат това масово избиване.

Въпреки установяването на режима на прекратяването на огъня през 1994 г., арменските въоръжени сили продължават да атакуват градове и села по фронтовата линия, както и азербайджански военнослужещи и цивилни в близост до международната граница между двете страни.

Подобно напрежение се е случило и през април 2016 г. Ескалацията на напрежението по линията на съприкосновение на 2 април 2016 г. и обстрел с тежко оръдие на цивилното население, гъсто населяващо териториите близко разположени до линията на съприкосновение от арменските въоръжени сили отново показват, че окупацията на азербайджански територии от Армения се продължава и присъствието на арменски сили на окупираните територии на Азербайджан представлява основна заплаха за мира и сигурността в региона. Днес събитията, на които сме свидетели, доказват, че същото се случва отново.


Ще търсите ли международна подкрепа, за да предотвратите разрастването на военния конфликт?

Армения следва пътя на ескалацията, предприема последователни мерки за консолидиране на резултатите от своята окупационна политика и за поддържане на неприемливо и неустойчиво статукво, подкопава усилията за мирно разрешаване на конфликта чрез съществени преговори, незаконно променя демографския, културен и физически характер на окупираните територии, занимава се с икономически и други дейности, включително прехвърляне на арменско население в тези територии с крайната цел да бъдем поставени пред свършен факт. Чрез тези действия Армения също поставя в опасност регионалния и международния мир и сигурност.

Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, произтичаща от подобни действия. Незаконният режим, установен от Армения във временно окупираните територии на Азербайджан, в крайна сметка не е нищо друго освен продукт на агресия и окупация. Той е под ръководството и контрола на Армения и оцелява благодарение на нейната военна, политическа, финансова и друга подкрепа, както бе потвърдено от Европейския съд по правата на човека в неговото решение от 16 юни 2015 г. по делото Чигаров и др. срещу Армения.

Но Армения възпрепятства процеса на преговори, като пренасочва вниманието от основните и съществени въпроси на мирния процес към техническите аспекти на прекратяването на огъня и за тази цел периодично предприема военни провокации. 

Скорошната провокация от Армения е поредното доказателство, че официалният Ереван е незаинтересован от договорното уреждане на конфликта между Армения и Азербайджан. Агресивната политика на Армения, представляваща пряка заплаха за мира и сигурността в региона, отново беше призната в речта на премиера Никол Пашинян по време на обсъждането на стратегията за национална сигурност на Армения на заседанието на Съвета за сигурност, проведено в Ереван на 10 юли 2020 г. По този начин, вместо да преговаря добронамерено, тя открито съсипва всички опити за разрешаване на конфликта по мирен начин. В тази връзка трябва да се разбере, че Азербайджан, привърженик на мира в региона, никога няма да се примири с окупацията на своите международно признати територии. Единственият начин за постигане на трайно и устойчиво уреждане на конфликта е осигуряването на безусловното и пълно изтегляне на арменските въоръжени сили от региона Нагорни Карабах и други окупирани територии на Азербайджан, както изисква Съветът за сигурност на ООН в гореспоменатите си резолюции, и упражняването от насилствено изселеното азербайджанско население на неотменимото му право да се върне в домовете и имотите си в региона Нагорни Карабах в Азербайджан и прилежащите му области. Мирното уреждане на конфликта не може да бъде постигнато, ако нарушава Конституцията на Република Азербайджан и е в противоречие с международното право. Никакво придобиване на територия със сила никога няма да бъде признато от международната общност за законно. Уреждането на арменско-азербайджанския нагорно-карабахски конфликт е възможно само въз основа на суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан в рамките на неговите международно признати граници.

Азербайджан призовава българските партньори категорично да осъдят политиката на окупация на Армения и нейните провокативни действия, извършени по протежение на държавната граница между Азербайджан и Армения. 1 милион на азербайджански бежанци и вътрешно разселени лица чакат това.

Виждате ли в обозримо бъдеще начин териториалните вражди между бившите републики на СССР да бъдат прекратени и да бъде постигнат траен мир?


Като държава, чиито територии са под окупация и стотици хиляди граждани на която са насилствено изселени, Азербайджан е заинтересуван от най-скорошно политическо уреждане на всички конфликти, с цел осигуряване на мир, справедливост и развитие в целия свят.

Принципът на мирното разрешаване на конфликтите е един от крайъгълните камъни на Хартата на ООН и международно-правния ред. Основната му цел е да задължи държавите да уважават взаимно суверенитет, териториална цялост и политическа независимост и да се въздържат в международните си отношения от заплаха или използване на сила..

Международното право изисква не само резултат от предотвратяването или разрешаването на конфликти, но и този резултат да бъде придружен от процес, който е в съответствие с определени норми. Важно е рамките и механизмите за предотвратяване на конфликти и уреждане на конфликти да не се използват като инструмент за укрепване на ситуацията, постигната в резултат на агресия и етническо прочистване и насърчаване на решения, които са априори незаконни. Опитите за налагане или подкрепа на такива решения няма да осигурят необходимите основи за устойчив мир и дългосрочна стабилност. Като приоритет трябва да се обърне специално внимание на прилагането на резолюции, приети от главните органи на Организацията на обединените нации, по-специално на тези, свързани с мирното уреждане на спорове, предотвратяването и разрешаването на конфликти.

Важно е също да се подчертае ролята на върховенството на закона за установяване на стабилен и траен мир. Нeоспорима е наложителността на хвърлянето на светлина върху реалните факти и борбата с безнаказаността.

Подобни опити не трябва да носят избирателен характер и да се основават върху политически мотивирани подходи. Както показва практиката, двойните стандарти в прилагането на принципите, които ръководят междудържавните отношения, допринасят за нестабилността и възпрепятстват ефективните превантивни мерки.

По отношение на армено-азербайджанския нагорно-карабахски конфликт искам още веднъж да подчертая, че постигането на мир, сигурност и стабилност е възможно, преди всичко, само ако се отстранят последиците от окупацията на Армения, като по този начин въоръжените й сили незабавно, безусловно и пълно ще бъдат изтеглени от териториите на Азербайджан, суверенитетът и териториалната цялост на моята държава ще са възстановени и ще бъде гарантирано и приложено правото на вътрешно разселените азербайджанци да се върнат по домовете си.

На фона на сложната обстановка в целия свят заради коронавируса, как виждате развитието на взаимоотношенията между България и Азербайджан?

Както споменахте,  в тези тежки условия солидарността се разпространява отвъд националните граници. Докато Covid-19 заплашва живота на хората навсякъде по света, никой от нас не е в безопасност. Същият този принцип е в основата на международното сътрудничество и партньорство.

В този контекст искам да отбележа че, Азербайджан съвместно със Световната здравна организация (СЗО) се провежда интензивна работа, за да се предотврати разпространението на коронавирус и да се повиши ефективността на профилактични мерки. Правителството на Азербайджан направи доброволно дарение в размер на 10 милиона щатски долара за Фонд за реагиране на COVID-19 в световен мащаб.

Азербайджан е предоставил хуманитарна и финансова помощ на повече от 30 държави в борбата срещу пандемията. В тези тежки времена Азербайджан изтъкна редица инициативи на международната арена. Като пример мога да посоча срещите на върха на Съвета за сътрудничество на тюркскоговорещите страни и Движението на необвързаните страни.
По инициатива на президента Азербайджан като председател на Съвета за сътрудничество на тюркскоговорещите страни на 10 април 2020 г. се провежда извънредна среща на върха на Тюркския съвет чрез видеоконференция. Срещата на върха се фокусира върху борбата срещу COVID-19. Трябва да се отбележи, че срещата на върха на Съвета за сътрудничество на тюркскоговорещите страни е първата среща на върха в нов онлайн формат. След това и други организации предприеха подобни стъпки.
Срещите на върха на страните-членки на Тюркския съвет и на необвързаните страни, проведени на 4 май 2020 г., бяха много успешни. В приетите документи тази инициатива на Азербайджан и неговата роля в тази област, действията, насочени към солидарност, бяха високо оценени.
Освен това, инициативата на президента на Азербайджан, свързана с провеждането на специална сесия на Общото събрание на ООН за борба срещу пандемията от COVID-19, е високо оценена в целия свят, повече от 130 държави подкрепиха нашата инициатива. Сесията ще се проведе в близко бъдеще.

Особено важно за нас е, че приятел и стратегически партньор на Азербайджан, България, подкрепя инициатива на Азербайджан от името на държавите-членки на Движението на необвързаните страни относно свикване на специална сесия на Общото събрание на ООН срещу пандемията от COVID-19 чрез видеоконференция на ниво държавни и правителствени глави. Това решение за пореден път демонстрира привързанността на вашата страна към глобалната солидарност и многостранното сътрудничество.

Във времето на пандемия от COVID-19 нашите страни активно си сътрудничат във всички сфери. Вече споменах сътрудничеството ни на политическо ниво по-горе. В хуманитарни и културни области бих искала да отбележа, че с цел предотвратяване на разпространението на нов тип пандемия от коронавирус (COVID-19) в света и подкрепа на реализираните в тази област в България мерки Посолството на Азербайджан дарява предпазни средства и храна на Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в България, както и на Общините Пловдив, Руен, Кърджали. Смятам, че тази подкрепа е символът на приятелството между нашите страни.

Бих искала да подчертая, че Международният център „Низами Гянджави“, международна неправителствена организация със седалище в Баку, Азербайджан, също дари 700 медицински маски, 250 маски FFP2, 100 тестери и 250 комплекта предпазни средства на членове на Управителния съвет на центъра от България и МВнР на България.
Също така, искам да информирам, че Международният фонд за тюркска култура и наследство, който се намира в град Баку, столицата на Република Азербайджан по време на пандемията обявава онлайн конкурс „Нека защитим нашия свят: традициите на тюркския свят“. Целта на конкурса е да покаже, че дори и в това трудно време на пандемията културата и изкуството, придобиването на знания са един от най-важните фактори, които определят живота ни. Много се радвам, че въпреки обстоятелствата, децата от България се участваха на обявения конкурс и станаха победители в различни номинации. Ярките рисунки на три български момичета (Даяна Гаинова (10 г.), Михаела Мичова (9 г.) и Преслава Пламенова (11 г.) демонстрираха огромен спектър от тюркската култура.