/КРОСС/ Шестметрово животно от триас с шия, дълга 3 метра, озадачава учените от откриването му през 1952 г. насам. Палеонтолозите не са сигурни дали животното с необичайно дълъг врат живее на сушата или във водата и дали подобно изглеждащи екземпляри с дължина до 1,2 метра са свързани с гигантите или са различен вид. Сега ново изследване, публикувано в Current Biology, успява да разгадае мистерията с нови доказателства, получени от компютър томографско сканиране на фосилите.

Смята се, че видът, наречен Tanystropheus hydroides, е бил летящ птерозавър. Теорията се основава на откритите дълги кухи кости „от пръстите" на животното, които изглеждат сякаш са можели да поддържат крило. Въпреки това учените скоро разбират грешката си и става ясно, че това са издължени кости на шията, подобни на тези при жирафите. Когато 14-те кости са подредени заедно, разкриват, че съотношението на врата към тялото на необичайното животно е 50:50. Костите не са и особено подвижни, подсилени с израстъци.

След като определят формата на тялото, учените опитват да разберат в каква среда е живяло необичайното животно. Черепите на откритите екземпляри са счупени на парчета, което прави оценката им с просто око трудна, но компютър томографското сканиране на череп помага да се съберат дигитално в един образ. Процесът разкрива, че черепът на Tanystropheus има характеристики на водно животно. Ноздрите са разположени отгоре на муцуната подобно на крокодилите, което предполага, че животното е лежало във водата в очакване на минаващи риби и подобни на калмари животни.

Оливие Рипел (Olivier Rieppel), палеонтолог от Музея Фийлд в Чикаго и съавтор на изследването, не е изненадан от резултатите.

„Няма смисъл от този врат в сухоземна среда", обяснява ученият. „Това е просто необичайна структура, с която да ходи наоколо".

Екземплярите Tanystropheus hydroides са открити в Швейцария заедно с други подобно изглеждащи животни с много по-малък размер. Учените не са убедели дали тези други животни са водни или сухоземни и дали са млади представители на T. hydroides. Екипът изследва пръстените на нарастване в костите на животните, които се оказват много на брой, което предполага, че индивидите са били възрастни, а не млади форми на T. Hydroides. Те принадлежат към изцяло различен вид, наречен T. longobardicus.