Проф. Стефан Попов: Идеята за нова конституция е нелепа и смехотворна
Секция: Интервюта
17 Август 2020 12:54
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Проф. Стефан Попов: Идеята за нова конституция е нелепа и смехотворна

/КРОСС/ Смехотворна е идеята за свикване на Велико народно събрание, предложено от премиера Бойко Борисов. Това каза за БНР професор Стефан Попов, преподавател по философия и социология в Нов български университет.

"Приема се като ключ към решаване на всички въпроси на просперитета на българската нация, което е абсолютно смехотворно", посочи той.

"Великото народно събрание по начало е една корупционна конструкция, която е прокарана през 1990 година, за да има бъдещето Народно събрание кратък мандат, т.е. СДС се опасява, че 4-годишен мандат на комунистите е прекалено дълъг и затова Стоян Ганев, лека му пръст, измисля "я да направим Велико народно събрание, да изтупаме на бърза ръка една Конституция, както те и правят, и след една година вече ще спечелим изборите", подчерта Стефан Попов.

Според университетския преподавател, както в Иран над конституцията стои Коранът, така над българската Конституция стои идеята за Велико народно събрание, което блокира конституционния процес.

"Първото нещо, което трябва да направи народното представителство, е да отмени Великото народно събрание", смята Попов.

Идеята за нова конституция е нелепа идея и никой сериозен юрист не трябва да разсъждава по нея, тъй като нова конституция означава да се зачеркне, да се заличи 30-годишна конституционна практика, която изяснява недъзите на сегашната Конституция, посочи проф. Попов.

"Изобщо стилът на мислене за конституционна промяна трябва да се базира не на идеята за нова конституция, а на идеята за това какви проблеми е създала конституционната практика през последните 30 години. И на базата на тези проблеми, трябва да се посочат 4-5 промени, които са основни и може би някои други, които са по-малки", отбеляза Стефан Попов.

Конституционни промени се правят на базата на йерархия на анализите. На първо място трябва да се направи функционален анализ - какви действия очакваме от институциите, на второ място трябва да се сложат структури, които да изпълняват тези функции и на трето място числа като мандати, брой народни представители, изтъкна преподавателят.

"Тук всичко е омешано в един гювеч, в който човек не може да си даде сметка какви са приоритетите в това мислене за конституционна политика. Всичко е нахвърляно, напляскано и са извадени напред някакви неща, които имат популистка природа - като това да намалим броя на народните представители."