/КРОСС/ Сгушени в Троянския Балкан те очакват места, съхранявали вярата столетия, давали на хората опора, сили и надежди. Места, които до днес остават притегателна точка за много туристи, жители и гости на Троян. Местата, които пазят история и съхраняват духовността.
Троянската света обител „Успение Богородично" е третият по големина манастир в страната. Ежегодно привлича стотици миряни, както и туристи, дошли да зърнат величествената осанка на манастира и да се докоснат до чудодейната икона, която според преданията сама избира мястото за построяване на манастира. Манастирът е задължителна спирка за посетителите на общината - в празник и делник.
Малцина обаче познават останалите места, до които ще ви отведат лъкатушещи в гората пътечки. Непременно, посещавайки Троян и околностите, си отделете един следобед, в който да се разходите до Скит „Свети Никола" с параклис „Св. Николай Чудотворец". Скитът е с над 200-годишна история. Разположен в с. Орешак, на единия бряг на р. Черни Осъм, отдалечен от Троянския манастир на половин час път в планината. Йеромонах Кирил Данов, първият историограф на Троянския манастир, посочва, че първото издигане на монашеската обител е било през 1785 година. Скитът е построен с цел да служи на манастирското братство за подслон в размирните години на робството. Скитът е отворен за посещение на външни лица, а през 2020 г. бе завършена и неговата реставрация. Разходката до скита е приятна, преминава през прохладна гориста местност, но тръгвайки до там не забравяй да си носиш вода и удобни обувки. Оглеждай се и за различните надписи и послания, които ще откриеш върху камъните по пътя до скита.

В съседното на Орешак село - Черни Осъм, ще поемеш и по пътя за манастир „Свети Йоан Кръстител", или по-добре познат като Зелениковския манастир. Намира се в живописната местност Зелениковец, на около 8 км. югоизточно от Троянския манастир и на около 5 км. южно от село Черни Осъм. Но разходката е дълга.
Разказвайки за следващия параклис, ще разкажем и малко от историята на една много живописна махала - баба Стана, чиито къщи гледат от високо към село Орешак. Трудно може да се опише красотата на реставрираните къщи, спокойствието, което струи от мястото и усмихнатите хора, които срещаш там. Мястото не се вижда от далече и може би това го съхранява и му придава очарованието, което носи. Историята разказва, че в годините на турското робство в Троян живеела вдовица на име Стана заедно със своите 12 деца. За да запази живота на децата си, Стана се заселила в махалата - а от там дошло и името на това китно местенце. Наред с цялата красота, която махалата разкрива пред очите на посетителите, няма как да пропуснеш и параклиса „Света Богородица - Живоносен източник", името му идва от близостта на параклиса до големия извор в махалата. Още по-интересно е, че параклисът е изграден с щедрите дарения на семейството на известния английски адвокат и кралски юридически съветник - Джон Бризби и съпругата му Клер. Не случайно Джон Бризби обича махалата и често може да го видиш тук - с мястото го свързват българските му корени.

Село Врабево пък пази спомена за една история за любов. Както в повечето истории, ароматът на цветя неизменно увенчава трепетите на първата любов и символизира нейната невинност и непорочност. Жителите на с. Врабево разказват легендата за любовта между гяур Стоян и хубавата Диляна, от която се е появило името на Гяур баир - местност в селото, където цъфтят ароматни люлякови храсти. Именно там днес се издига параклисът „Свети Панталеймон", както и 16-метров кръст, който се вижда от далече. Параклисът пази красиви стенописи, а гледката която се простира пред погледа на посетителя го отвежда до красотите на Централна Стара планина.
Разбира се, идвайки в Троян няма как да пропускаш и църквата „Св. Параскева - Петка", която носи името на покровителката на града света Петка. Построена е през 1835 година и е осветена на 14 октомври същата година. Фасадата на църквата впечатлява дори и Феликс Каниц, който след посещението си в Троян я определя като „архитектурна красота на града". През 1877 г., когато Троян бива опожарен, една от малкото сгради, които оцеляват е троянската църква. Всички нейни дървени части обаче изгорели - светият престол, иконостасите на олтара, владишкия трон, църковни книги и много летописни бележки, старинни ръкописи, но троянци бързо възстановяват своя храм. Днес църковните камбани огласят в спокойното и тихо време града и се чуват надалече.
Дали тези места в сърцето на Балкана ще ти помогнат да си върнеш вярата, ще ти вдъхнат надежда или просто ще се потопиш в историите, които местните ще ти разкажат, ще прецениш сам, но определено си заслужава да ги посетиш. А повече за светите места на територията на общината може да откриеш в туристическия сайт - https://www.visit.troyan.bg/religiozen-turizam.