Делът на бедните пенсионери остава висок в много области
Секция: ИКОНОМИКА
05 Септември 2020 14:43
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Делът на бедните пенсионери остава висок в много области

/КРОСС/ След като преди няколко седмици анализирахме влиянието на повишаването на пенсиите върху структурата на доходите и бедността, днес се спираме и върху регионалния аспект на бедността сред пенсионерите.

Разглеждаме като бедни пенсионерите, които са самотни или част от домакинство и получават месечна пенсия между 250 и 300 лева.

При така заложения критерий към началото на септември бедните пенсионери в страната са 704 хиляди души, от общо 2,12 милиона души. Най-много са те в София (66,3 хиляди души), Пловдив (62,3 хиляди души) и Варна (37,3 хиляди, а най-малко - в Перник и Габрово (по 11 хиляди души).

Относителните дялове на бедните пенсионери обаче са по-важни за формирането на политики в областта, тъй като дават ясна представа за дълбочината на проблеми в регионите. С най-голям дял от на бедните пенсионери е Кърджали - 56% от всички пенсионери, близо до нея са Разград (47%) и Търговище (46%), а в страната като цяло те са 33% от общия брой. Единствено в столицата делът на бедните пенсионери е под 20%.

Не е без значение и обстоятелството, че

бедността сред пенсионерите е проблем почти изключително на жените - средно за страната те са 77% от всички бедни пенсионери, в три области - Перник, Ямбол и Смолян - делът им е над 80% сред пенсионерите с месечна пенсия под 300 лева, а единствено в Кърджали е под 70%. Това отразява най-малко две обстоятелства - средната продължителност на живота на жените в България е почти 7 години по-дълга от тази на мъжете, което от своя страна означава, че те като цяло са свръхпредставени във възрастовите групи, които получават пенсии. От значение е и обстоятелството, че има разликата в заплатите и продължителността на трудовия живот между мъжете и жените, които формират размера на пенсията.

Броят на бедните пенсионери намалява във всички области. В периода между 2016 и 2020 г. най-чувствителен спад в броя на пенсионерите с под 300 лева месечна пенсия се наблюдава в Габрово и в София-град, с по 52%, докато средният за страната спад е 41%. Единствената област, в която свиването на дела на бедните пенсионери е чувствително по-бавно е Кърджали, с едва 18% в рамките на последните пет години. С други думи, периодът на рязко подобрение на стандарта на живот в страната и свиване на бедността не е подминал и пенсионерите, които са сред най-застрашените групи, наред с ниско образованите и неактивните. Това обаче не означава, че бедността сред пенсионерите е проблем от миналото, а единствено, че е облекчен до известна степен.

Областното разпределение и динамика на бедните пенсионери за пореден път подчертава нуждата от насочен и регионално-специфичен подход при дефинирането на социални политики. Това важи с особена сила за пенсионерите, при които пазарът на труда и ръстът на заплатите в добрите години нямат пряко влияние върху доходите, а единственият източник на подобрение би могло да бъде прякото решение за повишаването им. От една страна, при разходопокривния пенсионен стълб възможността за бъдещи увеличения на пенсиите е свързана с икономическия растеж, заетостта и доходите. От друга страна, дори при благоприятни бюджетни условия на дневен ред ще продължава да стои дилемата дали да се увеличават изпреварващо ниските пенсии без връзка с осигурителния принос на лицата, или да се стартира по-дълбока промяна в системата за социално подпомагане, която да подобри насочеността и адекватността на трансферите към групите в най-голям риск от бедността и изключването.

 

* Анализът е публикуван в седмичния бюлетин на ИПИ.