„Фалшиво образование“: Пандемията разкри проблемите на онлайн обучението
Секция: БЪЛГАРИЯ
05 Септември 2020 15:26
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
„Фалшиво образование“: Пандемията разкри проблемите на онлайн обучението

/КРОСС/ Когато училищата и университетите трябваше да преминат към виртуално обучение през пролетта на 2020 г., мнозина казаха, че бъдещето най-накрая е тук и онлайн образованието става норма, коментира Би Би Си.

След месеци на виртуално обучение, както ученици, така и преподаватели все повече заявяват, че е необходимо да се върнем към традиционните методи, а онлайн образованието в пандемията демонстрира всички свои ограничения и слабости.

"Онлайн обучението помага да се запази повече информация, за да се направи всичко по-бързо. Това означава, че промените в областта, въведени поради коронавирлуса, вероятно ще останат, когато епидемията приключи", заключиха експерти от Световния икономически форум през април .

"Ако искате бъдеще, в което студентите просто да получават факти, информация и те да го запомнят, тогава онлайн обучението е напълно подходящо. Но това не е истинско образование", казва Рой Елисън, професор в Оксфордския университет след няколко месеца глобален експеримент

„Целта на образованието е да се научите да мислите критично, да мислите за информация, да спорите, да поставяте под съмнение факти, мнения, включително вашите собствени", продължава професор Елисън. „Ученето в интернет не е подходяща среда за постигане на тази цел."

"Как можете да заразите публиката с любов към предмета си, ако практически четете лекции? Няма стимул да бъдете публични, когато изнасяте лекции пред черен екран", казва професор Рой Елисън.

"Най-активните участници във виртуалните семинари са онези студенти, които са по-уверени и знаят повече от другите. Студенти, които не са уверени в знанията си, участват в дискусии дори по-малко активно от обикновено", казва професор Елисън.

Освен това, добавя той, конструктивното обсъждане на теми също не работи онлайн: „Учениците могат да задават въпроси чрез чат, но чатът е много разсейващ, ако се опитате да се съсредоточите върху това, което говорителят казва."

Често поради слабия интернет трябва да изключите видеото, а без видео е трудно да установите работен контакт: дори не знаете дали ученик слуша или се занимават с нещо друго.

"Хората са социални същества, те учат по-добре и усвояват информация чрез обикновена комуникация, а не пред компютър. Това е изкуствена среда", смята професорът. "Във всяка невиртуална класна стая се създава определена социална среда, в която учениците искат да общуват и да бъдат приятели. Те се насърчават изразявайте мислите си. Не можете да създадете такава среда в Интернет. "

Според него всички разсъждения, че бъдещето вече е тук, идват от хора, които са „свикнали с брифинги, използващи Powerpoint, където не е нужно да се напрягате и да мислите твърде много".

"Това, което наблюдаваме по време на пандемията, не е нов модел на образование. Това е просто отстъпка, докато предишният модел на образование не може да бъде възстановен", казва професор Рой Елисън, който смята, че обучението лице в лице е златен стандарт.

Но професор Елисън също признава някои предимства на настоящата ситуация. Виртуалното обучение помага на учениците с увреждания. И колкото повече програми стават достъпни виртуално, толкова по-добре е за тях.

Освен това изтъкнати гост-лектори или заети политици, поканени от университетите да говорят със студенти, бяха по-склонни да изнасят лекциите си от уюта на домовете си.

Университетският колеж в Лондон публикува резултатите от ново проучване през юни , което показа, че по време на карантината два милиона британски ученици, които учат вкъщи, всъщност не правят нищо. Оказа се, че средно в интернет учениците са учили само два часа и половина на ден.

Отчасти именно тези и други данни накараха правителствата и експертите по света да говорят за необходимостта от отваряне на начални и средни училища като приоритет.

„Стойността на личната комуникация между учител и ученик е веднага да се разбере дали ученикът е разбрал нещо погрешно", казва Дейзи Христодулу, британски изследовател и автор на „Седем мита за образованието"