/КРОСС/ Официално на остров Сан Никола няма постоянно население, но не винаги е било така. На острова са живели местни, наречени "николеньо" /живущи на св. Никола/. Те били унищожени от ловци на кожи, които идвали по тези земи, за да обезпечават търговията с кожи от диви животни. По време на евакуацията на оцелелите индианци е забравена млада жена. В резултат на това тя живее сама на острова в продължение на 18 години, съобщава образователния портал "Вашия урок".

Островът е открит в началото на 17 век от испанския изследовател Себастиан Вискаино. Денят на откриването се пада на празника на Свети Никола и това дава името на острова. Тук е живяло племе индианцинаречето "николеньо", които водили примитивен начин на живот, но след жесток конфликт с ловци на кожи цялото население изчезва и островът остава пуст. По-късно, през 21 век, от тук САЩ изстрелват безпилотни ракети и тестват лазерни оръжия.

Спокойният живот на индианците е бил нарушен от алеутите, дошли тук в търсене на кожи. Между местните и тях възникнал сериозен конфликт, който прераснал в кървави сблъсъци. В резултат на това от цялото население са оцелели само няколко души. Монасите, служили като католически мисионери в Калифорния, научили за трагедията и дошли на Сан Никола, за да спасят оцелелите. Всички били евакуирани, но една млада жена остана на острова. Не е известно как точно биха могли да я забравят там - тя или се е върнала за малкото си дете, или се е появила буря и не са могли да я чакат, защото кораба е бил принуден да напусне тези места.

Спасените индианци, разбира се, се радвали да бъдат обгрижвани. Но разликата в условията на живот и климата дали своя пагубен резултат и имунитетът на индианците не издържал. След известно време започнали да се разболяват и в рамките на няколко години всички останали представители на племето починали. Уникалните традиции и език изчезнали с тях.

Съвсем случайно, 18 години по-късно е открита жената на острова. Никой не би могъл да си представи, че някой от индианците просто е забравен там. През цялото това време тя живяла напълно сама. Ловецът на кожи Джордж Нидевър скитайки се из острова разбрал, че не е сам когато видял човешки следи. Той започнал да търси упорито и едва от третия път успял да попадне на жената.

Ловецът я взел със себе си, за да й помогне и я завел в католическата мисия в Санта Барбара, но никой не успял да общува с нея, да разбере как е останала на острова и как се е развила съдбата й, защото всички нейни съплеменници вече били умрели. Скоро самата тя се разболяла от дизентерия и починала. Преди смъртта си е кръстена с името Хуана Мария. Нейната съдба много прилича на тази на Робинзон Крузо.

Историята й е в основата на книгата на известния детски писател Скот О" Дел. Героинята му е индианско момиче на име Карана, чиито прототип е Хуана Мария. Писателят получава престижна награда за работата си, а описанието на живота на героинята е добър повод да се замислим как сама жена оцелява на самотен остров цели 18 години.