БНР обяви 10 финалисти в националната кампания „Будител на годината 2020“
Секция: ЛЮБОПИТНО
21 Септември 2020 15:16
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
БНР обяви 10 финалисти в националната кампания „Будител на годината 2020“

/КРОСС/ Десет са финалистите в националната кампания „Будител на годината 2020“, организирана от Българското национално радио. Вече седем години с гласуване се определят хората, които в днешния ден вдъхновяват околните, създават промяната и творят добро.

117 са номинациите, получени в тазгодишната кампания, с вдъхновяващи истории и техните герои. Традиционно кампанията не номинира политици, протестиращи и журналисти, чиято работа по подразбиране трябва да е будителство. Жури в състав председател д-р Милен Врабевски и членове проф. Огнян Герджиков, Елеонора Гаджева, Снежана Йовева-Димитрова и Ива Дойчинова след обсъждане и гласуване определи сред всички номинирани десет финалисти. Гласуването на публиката за победителя сред тях ще започне през октомври, а кой е „Будител на годината 2020“ по традиция ще стане ясно на 1 ноември.

Виктор Иванов – „Просвета за доброто“

Три български книги и хиляди километри пътуване през местата, описани в две от тях. Целта е литературните произведения да бъдат раздавани като дарения на местни библиотеки, свещеници, имами и предприемачи, чрез които да стигнат до повече хора. Така може да бъде описана накратко идеята на 32-годишния Виктор Иванов, който за 24 часа успя да събере 2200 евро чрез платформата за дарителски кампании Helpkarma в подкрепа на проекта си „Просвета за добро“.

С парите той ще закупи по 100 екземпляра от книгите „Възвишение“ на Милен Русков, „Калуна-каля“ на Георги Божинов и „Крива на щастието“ на Иво Иванов. „Време е за закъсняло Просвещение, за второ Възраждане. Предпочитам да си вложа енергията в това, вместо да обсъждам очевидното в интернет и по площадите година след година. За начало искам да даря книги на библиотеки в Родопите и в градовете от двете страни на Стара планина, както и на обществениците по тези места“, описва идеята си Иванов.

Виктория Радославова – „Чуй ме със сърцето“

Идеята за „Чуй ме със сърцето“ идва с въпроса „Филмът има ли български субтитри, за да може да бъде гледан от глухите хора“. До онзи момент Виктория не се е замисляла, че родното кино е недостъпно за глухите хора. Тя започва да го прави достъпно – първо с „Войвода“ на Зорница София, следват „Възвишение“ на Виктор Божинов, „Посоки“ на Стефан Командарев, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Тилт“ на Виктор Чучков. „Първата прожекция беше най-емоционалната прожекция, на която съм присъствала.

Никога не съм си представяла, че може да е толкова вълнуващо това усещане за споделеност на киното, въпреки че това работя и съм присъствала на стотици прожекции. Тази прожекция имаше много силна енергия на благодарност. Срещата с глухите хора ни откри една цяла вселена от изключително талантливи, интелигентни и будни хора. Оказаха се страхотна публика“, казва Виктория. „Чуй ме със сърцето“ продължава своята мисия да прави българското кино достъпно за хората, които не могат да го чуят.

Иван Александър и Стефания Георгиева – „Остави се да си Воден“

Фотографът Иван Александър и съпругата му и артист Стефания Георгиева от началото на карантината заживяват в село Воден и заедно с местните хора го превръщат в райско кътче. Не става въпрос само за дигитализиране на музейната сбирка с носии, което правят с приятели, или освобождаването на църквата, която е на над 100 години, от хватката на жилав бръшлян, в което се включиха десетки хора от околността, частна фирма, кметската администрация на Воден и тази на община Болярово. Не става въпрос и само за почистването на местността край язовира с децата на Воден, поправянето на двуколката на малкия Исус, изработването на ново табло за обяви, друго за некролози, кутия за дарения за църквата… Става дума за това, че Иван Александър и Стефания обединяват хората в селото към общност за добротворчество.

Деян Янков – Фондация Тротоара

Младите хора не са бъдещето – те са настоящето. Те са каузата, за която си заслужава и трябва да се борим. Повече от 5 години във Фондация Тротоара работят с млади хора за включването им в различни дейности. Главната цел е да ги ангажират, да ги провокират, да ги накарат да искат и да мислят, да им дадат поле за изява, ухо, което да ги чуе, среда, която да ги види. Работят с доброволци – служители, работници, мениджъри, възрастни и млади хора, които милеят за младежта и децата, хора, които дават сърцето и душата си, за едно по-добро настояще. Ангажират бизнеса и корпоративната отговорност.

Мартин Мартинов – „Подай ръка“

Три години Мартин Мартинов от ресторант „Гамбринус” осигурява топла храна на бездомници всеки ден в месеците от началото на ноември до пролетта. Хазяите му обаче не подновяват договора си с него и Мартинов продължава каузата си чрез кетъринг от гр. Костинброд. Дарители му помагат с продукти, защото изхранването на 150 бездомници всеки ден струва около 600-700 лв. на ден. Хората, които помагат на делото на Мартинов силно намаляват, но той е убеден, че с идването на студените месеци пак ще се заговори за неговото дело и съдбата на бездомните хора и отново ще може да разчита на повече подкрепа. Неговата мисия не е спряла нито за месец, въпреки трудната година и липсата на столичен ресторант, от който да готви и помага.

Калин Василев – TarnovoRuns

Калин Василев е роден през 1983 г. във Велико Търново. Завършил е Природо-математическа гимназия в града и продължава да следва в бакалавърска програма „Биология и Химия“ в Gettysburg College, USA. При дипломирането бива удостоен с университетска награда за цялостен принос в катедрата по Биология. До началото на 2014 г. прекарва пост-докторантска специализация в университета Кеймбридж (Англия). През 2014 г. се прибра в България и създава неформална гражданска група „TarnovoRuns“. Това е един иновативен организационен модел, място и общност, който дарява хората със здраве чрез провеждането на безплатни мероприятия от образователно, практично и мотивационно естество: тренировки на открито, бягания, йога, планински преходи, велоприключения, гостуване по семинари, консултации, кръжоци, информационни кампании, лагери и други.

Деси Ламбина – Kids Care и Фондация „Магис“

Деси Ламбина създава Kids Care в Лондон през 2013 г. след филма за дома в Могилино. Извеждането на децата от домовете се превръща в нейна мисия и тя посвещава всяка свободна минута на каузата. От тогава Kids Care има над 100 изведени деца от домовете и спешни настанявания в приемна грижа.

След държавното преустройството на услугата по приемна грижа, Kids Care започва да подпомага бедни семейства по превенция от изоставяне.

Над 200 деца са подпомогнати с храна, дрехи и обувки, ученически пособия, подобряване на битовите условия в дома, медикаменти и медицинска грижа, включително няколко операции и терапии за деца със специални потребности.

Преди три години се ражда идеята за образователен център, отворен за всички деца, така че тези в неравностойно положение да го посещават заедно с другите си връстници. Така Деси основава Фондация „Магис“ в България и отваря първия Монтесори център в Гоце Делчев.

Таня Костова – „Антика България”

Номинацията на Таня Костова е подкрепена от десетки българи и американци от САЩ и е за огромния ѝ принос към българската култура в района на Сан Франциско, Калифорния. 20 години тя е основател и организатор на четиридневен български фестивал за 24 май с участници от цяла Америка и България, основател и организатор на Българския културен клуб „Антика България“ в Сан Франциско, основател и организатор на българското неделно семейно училище „Мартенички“. Научила е десетки българи и американци в Калифорния да играят български народни хора и да пеят български народни песни, накарала е десетки деца, родени и израснали в Америка, да обичат българския фолклор, да играят български игри, да участват в български фолклорни традиции и ритуали, да пеят, общуват, играят четат и пишат на български. „Тя даде на нас – българите в Америка – да усетим силата на българския ни корен чрез радостта от българската музика, българския фолклор и реч,“ пишат сънародниците ни.

Отец Серафим Янев, свещеноиконом на Кремиковски манастир

Отец Серафим Янев е от изследователите на делото на дядо Добри и е инициатор на много дейности: реновиране, възстановяване и поддържане на близо 10 храма в Софийска област; създаване на най-големия и модерен център в България за рехабилитация и обучение на деца с различни заболявания; създаване на образователен център за деца в Горна Малина; проект за създаване на археологически музей на територията на Кремиковски манастир; развиване на стопанство на територията на Кремиковски манастир, за да се поддържа и възстановява обителта; провеждане на ежегодни безплатни детски православни лагери в Кремиковски манастир. Отец Серафим не просто възстановява сградите, но връща и духовния живот в тях.

Момчил Цонев – „Доброто ще победи”

Момчил Цонев е журналист, писател и културен мениджър. Създател е на общностната медия за доброто „Добрите българи” dobrite.bg, на сайта „Сторник” stornik.org за поселищна история, генеалогия, езикознание и етнография, на фестивала за улични изкуства 6Fest с издания в Габрово и Пловдив.

Стартира каузата „Добрите българи” през 2013 г. като фейсбук страница, а от края на 2019 г. – и като сайта dobrite.bg, където популяризира примера на онези българи, които с добри дела са направили нещо повече за своята общност, квартал, град. Веднага след обявяването на извънредното положение заради ковид пандемията, Момчил Цонев стартира кампанията „Доброто ще победи“, като споделя призиви на болници за помощ и за доброволци, разказва за героите на извънредното положение, споделя добрите новини.

Още като ученик Момчил събира родови истории, думи, песни и обичаи, снима възрастни хора, взема интервюта. През 2019 г. обединява тези занимания в уебсайта „Сторник”, където свои истории публикуват и хора, и музеи.

През 2019 г. създава нов събитиен формат „Нощ на историите”, в който популярни личности разказват лични, семейни, родови или селищни истории и го провежда в София и Пловдив. За родния си град Габрово създава първата градска онлайн енциклопедия у нас Gabrovowiki, първата градска компютърна игра Gabroville, онлайн музей на Габрово и поредица от исторически книги „Габрово – живият град“.