Ядящ пластмаса суперензим влиза във войната с отпадъците
Секция: ЛЮБОПИТНО
30 Септември 2020 08:29
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Ядящ пластмаса суперензим влиза във войната с отпадъците

/КРОСС/ Потенциално трансформационен пробив в глобалната борба срещу изменението на климата е направен от учени от Великобритания и Америка.

Ядящ пластмаса „суперензим" е създаден от учени от Университета в Портсмут, Великобритания, и Националната лаборатория за възобновяема енергия, САЩ, което може да доведе до значително намаляване както на замърсяването с пластмаса, така и на парниковите газове.

Подобреният ензим може премахва PET (полиетилентерефталат), пластмасата, използвана в опкаовките на безалкохолните напитки и плодовите сокове, както и PEF (полиетиленфураноат), биопластика на захарна основа. PET не е биоразградим и може да отнеме стотици години, преди да се разложи.

Същият екип от учени вече е открил един ензим, който яде PET, наречен PETase, проправяйки път за революция в рециклирането. Този ензим сега е комбиниран с MHETase, който се намира в бактериите, обитаващи боклука, които живеят върху пластмасови бутилки. Резултатът е мощен коктейл, който разгражда пластмасата до шест пъти по-бързо от PETase.

Проф. Джон Макгиън от Центъра за ензимни иновации към Университета в Портсмут, който ръководи проучването, каза, че „изглежда естествено да видим дали можем да използваме (PETase и MHETase) заедно, имитирайки това, което се случва в природата".

„Първите ни експерименти показаха, че наистина работят по-добре заедно, затова решихме да се опитаме да ги свържем физически", каза той.

Ензимите са изследвани с помощта на Diamond Light Source, устройство, което използва интензивни рентгенови лъчи, 10 милиарда пъти по-ярки от слънцето, за да наблюдава отделните атоми.

Суперензимът увеличава перспективата за промяна в битката срещу пластмасовите отпадъци - глобална болест, която досега се оказа неразрешима.

„Това е доста значителен скок напред, защото пластмасата, която днес попада в океаните ни, ще изисква стотици години, за да се разпадне естествено", каза проф. Макгиън пред „Нешънал".

Чрез връщането на пластмасата към първоначалните градивни елементи, тя може да се произвежда и използва повторно безкрайно, намалявайки зависимостта от изкопаеми горива като нефт и газ.

Откритието отваря и „нови пътища за по-нататъшни подобрения", каза проф. Макгиън.