/КРОСС/ Основният фокус за бързо справяне с последиците от кризата трябва да бъде поставен върху подкрепата за инвестиции, както в частния, така и в публичния сектор. Особено важни ще са публично-частните партньорства, които ще се случват в унисон с европейските приоритети в следващите години за дигитална трансформация, за по-зелена икономика и особено за повишаване на устойчивостта и съкращаване на веригите на доставки в ЕС. По този начин ще се предостави и голяма възможност за бързо възстановяване на българския износ, който в последните години бе важен фактор за развитието на икономиката ни. Това заяви главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски по време на 11-ата Конференция за управление на кредитния риск.
Според него чрез интеграция на българските експортьори в следващите няколко години в програми, насочени към трайно и дългосрочно повишаване на устойчивост по оста на веригите за снабдяване в глобален процес, ще се открият нови възможности за технологична модернизация на българския бизнес, за увеличаване на експортния потенциал и за преминаване към Индустрия 4.0.
По думите на Илия Лингорски икономическата криза, предизвикана от пандемията COVID19, е съвършено различна от Световната финансова криза от 2008 г. „Предишната голяма криза започна във финансовия сектор и се прехвърли впоследствие в реалната икономика, докато сегашната криза започна в реалния сектор в резултат на пандемията. Според него финансовият сектор и в частност банковата система този път са добре подготвени, със съответните резерви и буфери, и със засилена капиталова основа. Пандемиите са познати в историята и макар и да не са непредсказуеми, понякога имат ефектите на кризи с много малка вероятност, поради свойството им да ескалират експоненциално, уточни той. Колкото по-рано бъдат взети мерки, толкова по-голям е шансът да бъдат намалени щетите върху икономиката, допълни Лингорски.
Според главния икономист именно кризата от 2008 г. показа колко полезен инструмент може да е Българската банка за развитие за подкрепа на ликвидността, от която имаше нужда реалния сектор. „За разлика от тогава, днес вече имаме банкова група с утвърден опит и богато портфолио от финансови услуги и инструменти и неслучайно правителството ни възложи специални мандати за справяне с последиците от пандемията. Мога да заявя, че към края на септември малко над половината от средствата по програмата за подкрепа на физическите лица вече усвоени, а интересът към програмата за малките и средни предприятия се увеличава", допълни още той.
Лингорски уточни, че благодарение на бързите и навременните мерки от страна на правителството в подкрепа на бизнеса и запазването на работните места, очакванията за по-голям спад на икономиката не са се случили, а в следващите две години дори очакваме плавно възстановяване. През второто тримесечие България е сред страните в ЕС с относително по-малка контракция на икономиката си спрямо същото тримесечие на миналата година - в една група със страни като Швеция, Полша, Дания, Латвия и Нидерландия. Актуализираната прогноза на ЕК за българската икономика е, че през тази година ще има 7.1% спад, а догодина ще отбележи ръст от над 5 на сто. Очакванията за безработицата също остават относително умерени, като пикът се очаква да бъде до края на тази година.
Според Илия Лингорски в България можем да имаме самочувствието, че сме една от страните в ЕС, които бързо и навременно са започнали с въвеждането на мерки за справяне с последиците от COVID-19. Страната ни е била подготвена, защото и правителствената фискална политика, и банковата система са имали едно разумно управление в последните години, което се вижда, че се подкрепя и от българският бизнес.