/КРОСС/ На 15 октомври 1940 г. в Ню Йорк се състоя премиерата на една от най-ярките антинацистки и осмиващи тоталитаризма комедии в историята на киното - „Великият диктатор" на Чарли Чаплин.

В него Чаплин не само осмива Адолф Хитлер и обкръжението му, но и завинаги се сбогува с ерата на нямото кино и легендарния му герой - малък скитник. Филмът постигна огромен успех в САЩ и в Европа, но съветската публика успя да го види едва в края на 80-те години, малко преди разпадането на СССР.

Идеята за комедия за Хитлер възниква у Чаплин през 1937 г., четири години след идването на нацистите на власт в Германия и две години преди избухването на Втората световна война.

Идеята за заснемане на комедия за диктатор и неговия двойник беше предложена на Чаплин от британския режисьор Александър Корда, който обърна внимание на приликите между британския комик и лидера на нацистите. И двамата бяха на една възраст (Чаплин е само с четири дни по-възрастен от Хитлер), и двамата започват живота си в бедност и постигнаха огромен успех в съответните области.

И накрая, Чаплин неведнъж беше иронично се е възмущавал, че Хитлер „му е откраднал мустачките" , които още в началото на миналия век са се превърнали в неразделна част от образа на малкия скитник.

Един от синовете на Чаплин - Чарлз Спенсър Чаплин III - в книгата си "Моят баща Чарли Чаплин" също казва, че баща му често е мислил за любопитните прилики между себе си и Хитлер.

„Съдбите им бяха като срещуположни полюси. Единият разплака милиони хора, а другият разсмя целия свят. Баща ми никога не би могъл да мисли за Хитлер, без да потръпне, отчасти от ужас, отчасти от изумление. „Само си помисли", казваше той замислено, „той е луд, а аз съм комик. Но всичко можеше да се окаже различно", пише Чаплин-младши.

Филмът се подиграва не само на Хитлер, но и на Бенито Мусолини, Йозеф Гьобелс и Херман Гьоринг.

По това време САЩ все още не бяха влезли във войната и Хитлер имаше много поддръжници в тази страна, включително сред влиятелни хора. Чаплин дори започва да получава заплашителни писма и уплашени шефове на студиа се опитват да го убедят да спре да работи по снимката.

В крайна сметка обаче американският президент Франклин Рузвелт се застъпи за филма: той изпрати своя съветник Хари Хопкинс при Чаплин, който го убеди да продължи снимките.

„Разбира се, ако тогава знаех за истинските ужаси на германските концентрационни лагери, нямаше да мога да направя „Диктатора", нямаше да мога да се смея на нацистите, над тяхната чудовищна мания за унищожение", призна Чаплин след войната в автобиографията си.

„Великият диктатор" постигна огромен успех в американския боксофис - филмът събра почти 5 милиона долара и в крайна сметка стана най-касовият филм на Чаплин.