/КРОСС/ Руският външен министър Сергей Лавров започна днес балканската си обиколка в Гърция.

Наскоро Европейският съюз обяви амбициозни планове за инвестиране до 20 млрд. евро в региона. При тези условия според експерти по Балканите Москва се опитва да запази влиянието си в региона, предимно използвайки специални отношения със Сърбия и Република Сръбска. По темата в. „Комерсант" пусна анализ на своя кореспондент Генадий Сисоев.

По време на балканското турне, което ще продължи с кратка почивка до четвъртък, Сергей Лавров ще посетя Гърция, Босна и Сърбия. Въпреки че дневният ред на разговорите във всяка от тези страни е различен, в посещенията има общ знаменател.

В началото на октомври Европейският съюз представи проект на инвестиционен план за Балканите. Той предвижда инвестиции в региона през следващото десетилетие до 20 милиарда евро, а в рамките на мандата на настоящата Европейска комисия до 2024 г. 9 милиарда евро са отпуснати за балкански проекти.

Именно с това регионалните експерти свързват значението на настоящата обиколка на руския министър. „Балканите са важен геостратегически приоритет на Русия, която се стреми да използва сегашния относителен вакуум, когато много страни в региона все още не са твърде близо до ЕС", обясни пред „Комерсант" Владо Вурушич, хърватски експерт и коментатор на влиятелния вестник „Ютарни лист". „Русия изгражда балканската си стратегия главно през Сърбия, която смята за ключов партньор в региона. "

Въпреки че Сергей Лаврове беше на посещение в Белград сравнително наскоро ( в средата на юни), той ще посети сръбската столица по време на текущото турне. Първоначално те очакваха пристигането на руския президент Владимир Путин в края на октомври, но както беше обявено преди дни в Белград, посещението му засега няма да се състои поради пандемията на коронавируса. Ръководителят на руското външно министерство отново ще разговаря с висшето сръбско ръководство, включително с президента Александър Вучич.

В началото на септември сръбският президент подписа споразумение за "икономическа нормализация" с Косово във Вашингтон. Прилагането му, според експерти от Балканите, може да има сериозни геополитически последици, отслабване на зависимостта на Сърбия от руския газ и осигуряване на връзката на Белград и Прищина с ръководената от САЩ система за сигурност. През септември Сърбия отказа да участва в съвместни учения с руски и беларуски военни. И всичко това се случи на фона на кампания, която се разгръща в сръбските медии и експертни среди в полза на преориентирането на политиката на Белград към Запада, предимно към САЩ.
На снимката: Владимир Путин и Александър Вучич

Миналата седмица обаче Белград направи недвусмислен жест към Москва. Те потвърдиха, че в Сърбия ще бъде открито представителство на руското министерство на отбраната - „за оказване на подкрепа и своевременно решаване на въпросите за военно-техническата помощ и военното сътрудничество". В тази връзка информиран източник на „Комерсант" в Белград, близък до властите, наскоро обясни: „Александър Вучич продължава да балансира във външната политика. Определен завой към Запада не изключва реверанси на Изток. "

Експертите смятат, че Република Сръбска, която е част от Босна, и нейният ключов политик, член на босненския Президиум (колективно президентство) Милорад Додик, са друг канал за влияние на Русия върху политическата ситуация на Балканите.

Програмата на посещението на Сергей Лавров в Сараево включва не само разговори с трима членове на Президиума на Босна, но и отделна среща с Милорад Додик. А самият Додик каза преди дни: „Важното е, че Сергей Лавров ще посети Република Сръбска, официалното посещение в Босна е просто формалност.