/КРОСС/ Моделите за дезинформация се развиват много мащабно, всеки от нас може да бъде подведен, заяви в интервю за БГНЕС Ирина Недева - журналист от БНР и председател на Асоциация на европейските журналисти - България (АЕЖ).

„Ние вече живеем по начин, по който няма как да избегнем медиите. Независимо дали някой човек отказва да гледа телевизия или да чете вестници, той е обграден от информация в много по-големи количества, отколкото преди. Причината за това са интернет и социалните мрежи. С мълниеносна скорост се разпространяват слухове, ето защо хората трябва да бъдат медийно грамотни. Трябва да различават източниците на информация и да знаят какво консумират. Казвам консумират, защото това е като с храната - тя може да бъде отровна", смята журналистът.

Според Ирина Недева има редица „механизми на подвеждане", които източниците на дезинформация използват.

„Това може да се случи с голяма лекота, когато е дръпнат конецът на човешката емоция. Точно това се случва в днешния свят. Новините стават прекалено сензационни. Защо става така? Ами защото медиите се надпреварват да бъдат първи, да направят „най-вкусното" за консумиране заглавие. Заглавие, което да включва „ШОК", „БОМБА", „ПОТРЕС" и други. Именно когато си силно емоционален, тогава намалява логическото мислене и хората много лесно могат да повярват на чутото или прочетеното", категорична е тя.

„Другият механизъм е свързан с това кой произнася новината. Много често, ако ние смятаме, че една фигура е авторитетна, ние ѝ вярваме, независимо дали в твърденията ѝ има противоречия. Това често се случва при политическите лидери. За това е огромен проблем фактът, че много от тези лидери, далеч не само в България, си позволяват да говорят небивалици - вредни, опасни и подвеждащи твърдения. В очите на техните привърженици обаче това е нещо съвсем в реда на нещата", допълни още Ирина Недева.

Човек обаче много по-лесно може да се навигира в полето от дезинформация, категорична е тя, ако си дава сметка за това кой и защо залага капана. Журналистът признава, че един от най-зловредните механизми за правене на дезинформация е, когато тя се комбинира с напълно достоверни факти, правещия е още по-трудна за разпознаване.

Ето защо тя смята, че темата за медийната грамотност е от голямо значение и още в училище трябва да се развиват умения за критично мислене. „Работата е там, че това трябва да се случва и за другите поколения. Няма как критично мислещи деца да се развиват в семейство, където безусловно се приемат неща на базата на всякакви вярвания - „съседката каза", „една жена каза", слухове и т.н. По време на епидемията ние виждаме това. Хората се разделиха на много ярки противници и привърженици на маските. Загуби се средата от хора, които трябва да бъдат умерено и разумно тревожни. Важно е още в училище да има отделено време за обучение за това какво представлява източник на информация, как да се проверява той и как да се работи с него", коментира още журналистът.

Според нея обаче самите медии също трябва да направят нещо по въпроса. „Разликата в това дали една медия се справя добре или не, идва от нейната готовност да проверява факти. Ако е сбъркала, да се коригира. По-това ще познаем качествените медии - коригират се навреме, когато разберат, че нещо не е наред. Беше ми интересно да видя, че в една много голяма германска медия, използвала кадри от конфликта в Украйна, установява, че е била подведена. След това тази медия направи един много стабилен отдел от факт-чекъри", разказа Ирина Недева и припомни, че Еврокомисията и друг път е заговаряла за създаване на мрежа от независими факт-чекърски организации.

„Да се замисли ЕК как да се поощрят традиционните медии, за да вършат своята работа пълноценно. Те са под страхотен натиск на пазара. Те бързат и бъркат, основно заради рейтинги, заради изтеглящи се рекламодатели или както е в случая с медийната среда в България - заради нездрава прегръдка между бизнес, икономически интереси и правителство. Това спира естествения критичен рефлекс на медиите към управляващите, а пък там е ключа към разбирането за независими медии, медиите като куче пазач", смята журналистът.

Тя е категорична - доверието в медиите пада заради качеството на работата им. Когато се губи доверието в традиционните медии, хората търсят запълване на вакуума. Оттам именно е обяснимо, че те започват да си запълват информационния глад с алтернативни източници. Те обаче могат да безкрайно опасни и подвеждащи, припомня експертът и признава: „Стремежът за бързина деформира съдържанието в медиите, няма време дори и за базова проверка. Медиите трябва много добре да си направят това изчисление - да бъдат първи или да бъдат точни". Ето защо, смята тя, в настоящата ситуация около COVID-кризата пандемията се е превърнала в инфодемия.

В тези условия впечатление прави и нещо друго - „Copy-paste" журналистиката. „Пести ресурси, защото не изпращаш репортер на място, но може да бъде подвеждаща и поощрява медийния мързел. Това пък носи щети за имиджа на медиите. Някои правителства, не само в България, предпочитат да нямат директен контакт с журналисти, а да минават през опосредени форми. Пресслужбата изпраща съобщение или министър-председателят говори във Фейсбук, но никой не може да му зададе въпрос. Там летят сърчица или гневни реакции, но той не е открит към въпроси", каза още журналистът.

За пример тя дава и казуса със спрения достъп на парламентарните репортери до кулоарите на Народното събрание. Според нея журналистика, която се базира само на официални съобщения от институции и политиците, не е истинска.