/КРОСС/ Европа трябва да бъде много гъвкава в партньорството си с Китай, на прагматична основа, но с ясни правила. Същевременно Европейският съюз трябва да има своя мащабен проект за развитие и в международен план, а не да бъде наблюдател и да чака само покана за партньорство от чужди инвеститори. Тази теза вицепрезидентът Илияна Йотова представи на онлайн конференцията „Балканите в стратегическата визия на Китай". Конференцията беше организирана от Института за икономика и международни отношения, Българското дипломатическо дружество и Фондация „Фридрих Еберт".

В изказването си вицепрезидентът Йотова подчерта, че отношенията с Китай и проектът за мащабна инвестиционна програма „Един пояс, един път" трябва да се разгледат в контекста на поне четири нови обстоятелства. Безспорно, това са резултатите от изборите в САЩ, промяна в отношенията ЕС-Китай, пандемията и последствията от кризата. ЕС е в нова финансово-икономическа ситуация, в условия на пандемия, трудна и рискова. Тази ситуация дава и възможности за нови проекти с инвеститори от трети държави, дори и в рамките на Плана за възстановяване.

Илияна Йотова открои основните аспекти на мащабния план на Китай „Един пояс, един път", който до момента включва около 140 държави в целия свят с множество проекти. Част от него е форматът „16+1", обхващащ страни от Централна и Източна Европа.

Вицепрезидентът посочи част от рисковете, които крие проектът - задлъжняването на страните към китайски банки; възможността за промяна на политическите реакции на страни, в които се реализират китайски проекти; рентабилността и качеството на проектите.

Вицепрезидентът изтъкна, че тeндeнциятa нa нapacтвaщa ĸитaйcĸa иĸoнoмичecĸa aĸтивнocт нa Бaлĸaнитe e пoвeчe oт яcнa. Дoĸaтo пpeз 2005 г. ĸитaйcĸитe инвecтиции в peгиoнa ĸлoнят ĸъм нyлa, днec дoгoвopeнитe влoжeния нaдxвъpлят 25 млpд. дoлapa, ĸaтo ocнoвният дял e peaлизиpaн в пocлeднитe 5-6 гoдини. За Китай Балканите са предверие към Евросъюза и основно чрез инфраструктурна дипломация Пекин си прокарва пътя към пазар с над 400 млн. потребители.

„Слаборазвитите откъм инфраструктура балкански държави са добър терен за влагане на свежи пари, при добри условия за сравнително кратки срокове. Купуването на пристанището в Пирея през 2017 година бе много добре премерен ход, в ситуация когато гръцката държава се нуждаеше от свежи инвестиции", посочи вицепрезидентът.

Тя подчерта, че особено страните от Западните Балкани се нуждаят от средства, а европейските субсидии не са достатъчни. „Освен това Брюксел поставя условия за реформи, за достигане на определени нива, които не се поставят от китайска страна", отбеляза вицепрезидентът.

Илияна Йотова е убедена, че България трябва да участва активно във формирането на общоевропейски политики към Китай и към Балканите. „София не се възползва изцяло от потенциала си във външнополитическо отношение. Енергията от европредседателството през 2018 г., за съжаление, се превърна в инерция", подчерта вицепрезидентът.

Йотова посочи, че липсва достатъчно информация за развитието на проектите в рамките на формата „16+1" в България и за Глобалния център за партньорство, който трябва да функционира у нас.

Според вицепрезидента внимание заслужава и тематичната инициатива „Един път на здравето", приета добре от СЗО в условията на здравна криза.

В заключение Илияна Йотова изтъкна многопластовата зависимост на Европейския съюз от Китай, която се разкри по време на пандемията от COVID-19. Според вицепрезидента ЕС трябва да преосмисли политиката си и да разчита повече на собствено производство и ресурси.