/КРОСС/ На Земята водата е живот; това е основният двигател на еволюцията на живота на Земята. Други скалисти планети като Марс и Венера също са имали този ресурс, но днес Марс е суха, замръзнала пустиня, а Венера е адски свят на киселина под налягане информира „Muy interesante".

През септември 2020 г. изследователите установяват, че има много повече вода, отколкото се смяташе досега под ледовете на Марс -солена течна вода.
Екип от учени установи, че водата на Марс бавно изчезва от повърхността. Според данни от космическия кораб MAVEN на НАСА, водата в атмосферата не е ограничена до долния слой, но те са открили, че тя избягва в космоса, тъй като MAVEN е намерил вода в горната атмосфера на Марс, където водородните атоми и кислорода се разгражда при взаимодействие с йони, присъстващи във въздуха и освободеният водород се губи в космоса.

Учените са успели да проследят това поведение сезонно, за да покажат, че изобилието от вода е достигнало връх през австралийското лято. Още по-изненадващо, праховите бури като тази, която унищожи марсохода Opportunity на НАСА, увеличават атмосферните загуби.

„Това напълно променя начина, по който смятаме, че водорода се губи в космоса", казва планетарният химик Шейн Стоун от Университета на Аризона в Тусон в своето проучване, публикувано в списание „Science".

Повърхността на Марс е била оформена от течаща вода в миналото, ние вече знаем, но днес планетата е суха, червеникава пустиня. Преди това учените смятаха, че водата на Марс се е загубила с "бавна и стабилна струйка", когато слънчевата светлина разделя водата в долните слоеве на атмосферата и водородът постепенно се разпръсква нагоре, казва Стоун.

Но MAVEN, който обикаля около червената планета от 2014 г., е събрал водни молекули в йоносферата на Марс, на надморска височина от около 150 километра. Наистина поразителен факт, тъй като преди това най-високото ниво на вода, която се виждаше, беше едва 80 километра.

"Доставката на вода до горните слоеве на атмосферата от сезонна и прашна буря може да е изиграла съществена роля в развитието на марсианския климат от неговото горещо и влажно състояние преди милиарди години до студената и суха планета, която наблюдаваме днес." посочва Стоун.

Измерванията на MAVEN предполагат, че течовете са много по-високи от очакваното. През последните милиард години сезонното затопляне, ежегодните регионални прашни бури и десетгодишните супер бури са накарали Марс да загуби достатъчно вода, за да покрие планетата в глобален океан с дълбочина повече от половин метър, изчисляват изследователите. Това е само малък процент от водата, която Марс е загубил през цялата си история (което би било достатъчно, за да наводни планетата в океан с дълбочина дори десетки метри), казва Стоун, но това е основният начин за тази планета, която продължава да пресъхва и до днес.

Ако се чудите дали Земята може да претърпи същата съдба, отговорът е прост. Земята постоянно губи вода поради това „атмосферно бягство", но скоростта е твърде бавна, за да застраши сухоземните организми. Все още имаме около 2 милиарда години.