/КРОСС/ Макар и в онлайн формат, в Столичната библиотека се провежда комикс-студио в събота от 12.00 до 13.30 часа на художника Христо Кърджилов.

Темата е "Пипи празнува рождения си ден". Инициативата се провежда със съдействието на Кралство Швеция в България по случай 75-ата годишнина от излизането на книгата на Астрид Линдгрен.

Христо Кърджилов е един от създателите на първото в България списание за комикси "Дъга" през 1978 г.

Той е майстор на графиката, носител на престижни награди, който отправя предизвикателството да пресича условните граници между различните изкуства на живописта и словото. Има голям интерес към комикс-студиото от септември досега:

"Аз и колегите от Библиотеката бяхме много изненадани, защото интересът от ден на ден расте. Комиксът е част от голямо графично изкуство, той e свързан и с текста, не е илюстрация, но така или иначе те съжителстват в едно изобразително пространство, което е много по-добре, отколкото както знаем, че децата са изкушени от телевизия, телефони, филми, игри и докосването до това изкуство много ме радва. Децата, когато идват, съставят свои истории, разделят ги в полетата, които са предназначени за отделните моменти на историята и си вписват и самия текст, което надгражда представата само за изобразяване на някаква история", каза в предаването "Закуска на тревата" художникът Христо Кърджилов.

Едно дете на 7-8 година преоткрива комикса, няма как да се завърне, то преоткрива комикса, защото завръщането може да бъде на възраст, когато си докоснал великото списание "Дъга".

"Комиксът малко трудно проби и намери своето място в изобразителното изкуство, защото то беше по-скоро подминавано като част от публицистиката на периодичния печат, а пък в България много по-късно намери своето признание", допълни Христо Кърджилов.

Има и още нещо - комиксът е висока графична култура, коментира художникът:

"Изображението има усещане и за наситеност на полутоновете на крайните, полярни точки между черното и бялото, защото в началото комикса е бил черно-бял, но именно това стесняване на художествените похвати го прави много богат. Има изключителни образци на графично умение, на усещане за наситеност и висок художествен вкус. Въпреки, че комиксът доста трудно намери своето място в жанровете на изобразителното изкуство. В България комикса е развит от началото на 20-и век и има хубави образци на големи български художници, които после са развили своята кариера в друга, нова посока в изящното изкуство и като графици, и като живописци - Илия Бешков, Стоян Велев, и още български художници, които са оставили своята следа не само в комикса, но и в другите жанрове на изобразителното изкуство", изтъкна Христо Кърджилов.