/КРОСС/ „Лешникотрошачката" е приказен балет в 2 действия, с хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов, по музика на Пьотър Илич Чайковски. Либретото е по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките". Премиерата се е състояла в Мариинския театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г., заедно операта на Чайковски - „Йоланта".

Въпреки че първоначалното представление не е било успешно, 20-минутната сюита, която Чайковски обособява отделно от балета, постига успех. Пълната версия на „Лешникотрошачката" се радва на огромна популярност от средата на 20-ти век насам и днес се изпълнява от много балетни трупи, главно около Коледа.

Княз Феликс Юсупов, който живее в изгнание в Лондон и Париж, е горещ почитател на Чайковски и иска да запознае западния свят с руския гений. Князът дава солидна сума от своето богатство, за да се поставя години наред по Коледа, във Великобритания и във Франция, „Лешникотрошачката". Юсупов пише следното за композитора: „Няма друг гений като Чайковски. Аз мога и трябва да бъда винаги на страната на неговите велики произведения."

„Лешникотрошачката" на Чайковски се превръща в едно от неговите най-известни произведения, особено частите включени в сюитата. Произведението е особено познато с това, че се използва челеста, инструмент, с който композиторът работи в неговата симфонична балада „Войвода". Въпреки че е известен главно като отличителния солов инструмент в „Танцът на Захарната фея" от второ действие на „Лешникотрошачката", той е използван и на други места в същото действие.

След успеха на „Спящата красавица" Иван Всеволожский, директор на Имперските театри, възлага на Чайковски да композира произведение в две действия, съчетаващо опера и балет. Операта е била „Йоланта".

За балета Чайковски обединява сили с Мариус Петипа, с когото си сътрудничи за „Спящата красавица". Материалът, който Петипа избира, е адаптация на разказа на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките" от Александър Дюма-баща, наречена „Приказка за лешникотрошачката". Сюжетът на приказката на Хофман (и адаптацията на Дюма) е до голяма степен опростен за целите на балет в 2 действия.

Петипа дава на Чайковски изключително подробни инструкции за композирането на всяка част от произведението, включително темпото и такта. Завършването на произведението се забавя и поради факта, че Чайковски посещава САЩ за 25 дни, за да дирижира концертите по откриването на Карнеги Хол.

Премиерата в България на „Лешникотрошачката" е през 1962 година в Русенската опера. Хореографията е на Асен Манолов. Диригент тогава е Христо Станишев.

Тази година светът чества 180 години от рождението на големия композитор П.И.Чайковски.

В Софийската опера „Лешникотрошачката" ще се играе на 16, 12 от 19:00 часа, участват: Цецо Иванов, Марта Петкова, Росен Канев,

17, 12 от 19:00 часа, участват: Никола Хаджитанев, Боряна Петрова и Румен Бонев,

18, 12 от 19:00 часа, участват: Марта Петкова, Цецо Иванов, Росен Канев

на 20.12 от 11:00 часа, участват: Боряна Петрова, Никола Хаджитанев, Румен Бонев

на 20.12 от 16:00 часа, участват: Марта Петкова, Цецо Иванов, Росен Канев

на 22.12 от 19:00 часа, участват : Боряна Петрова, Никола Хаджитанев, Румен Бонев

на 23.12 от 19:00 часа, участват: Марта Петкова, Цецо Иванов, Росен Канев

Художествен ръководител на балета на Софийската опера е Сара-Нора Кръстева.