/КРОСС/ Пандемията covid-19 наскоро премина психологическата граница от милион смъртни случая, а инфекциите продължават да нарастват. През следващите месеци и може би години, ще трябва да поддържаме баланс между минимизиране на смъртните случаи и вредите, причинени от коронавируса, и продължаване на социалния живот, за да поддържаме икономическото и психическото си благополучие.

„Преодоляването на тази пандемия по същество е упражнение в управлението на риска", казва Алисън Шрагер, икономист от Манхатънския институт в Ню Йорк. За да се справим добре с тази задача, трябва да разчитаме на информацията, която получаваме от експерти в областта на общественото здраве, от медиите и от правителствата. Искаме да знаем колко опасен е вирусът за нас, както и за нашите приятели и близки, които може да са по-уязвими, поради възрастта или други фактори. Искаме да знаем рисковете, произтичащи от настоящия скок на инфекциите, така че да преценим дали мерки като подновяване на блокиранията ще са адекватни.

Комуникацията с такъв риск е трудна работа дори в най-добрите времена, но в много страни пандемията covid-19 доведе до поток от страшо изглеждаща статистика и графики за броя на заразените и нарастващите жертви.

Дейвид Шпигелхалтер, председател на Центъра Уинтън в университета в Кеймбридж, го нарече „театър на числата".

И така, как да извадим драмата от този театър и да стигнем до премерена оценка на несигурностите, пред които сме изправени?

Няма лесни отговори, но като разберем как мозъците ни се справят с риска, взимайки предвид начина, по който често ни се представят числата, отнасящи се до него, можем да стигнем до някакво облекчаване на психичното бреме през пандемията и след това.

Въпреки почти непрекъснатото медийно отразяване от началото на годината, пандемията covid-19 остава непозната заплаха за повечето от нас. Тук започват трудностите с оценката на рисковете.

„Ние сме свикнали с рисковете, които поемаме всеки ден, но нови и драматични рискове ни хвърлят в паника", казва Шрагер.

Това е особено вярно, когато единични събития причиняват вреда на много хора за кратък период, като самолетни катастрофи, терористични атаки и природни бедствия. Изображенията на такива събития активират силно части от мозъка, еволюирали, за да се оцени рискът и да ни накарат да му обърнем сериозно внимание.

„Една област, амигдалата, реагира до степен, в която нещата са рискови, докато вентромедиалната предфронтална кора ни позволява да преценим баланса от разходите и ползите от различни опции, така че да можем да решим кое е най-доброто нещо, което трябва да направим", казва Джоузеф Кейбъл, евро учен от Университета на Пенсилвания.

Проблемът е, че тези така генерирани отговори могат да замъглят рационалното мислене, когато заплахите са нови и драматични.

Изследователят на риска Герд Гигеренцер от Университета в Потсдам (Германия), категоризира като „страховити рискове" тези заплахи с емоционално въздействие, изкривяващо схващането ни за това колко опасни смятаме, че са те за нас.

„Въпреки че причиняват по-малко смъртни случаи, отколкото някои рискове, с които щастливо живеем; страховитите рискове привличат вниманието на медиите, предизвикват безпокойство и ни карат да се страхуваме прекомерно от някои неща", казва той.

Този страх може да промени поведението ни по начини, които действително увеличават риска от нараняване или смърт.

През 2004 г. Гигеренцер установи, тъжното обстоятелство, че след нападенията от 11 септември, когато много хора са били ужасени от самолети, мнозина са предпочели по-опасния всъщност вариант - да шофират. „В резултат на това още около 1600 американци загубиха живота си по пътищата", казва той.

По същия начин хората сега избягват посещения в болници, защото се страхуват да не се заразят с covid-19. Според Световната организация за инсулт през първите месеци на пандемията в 100 проучени страни приемът в болница за симптоми на инсулт е намалял средно с 60% в сравнение със същия период на 2019 г.

https://nauka.bg