/КРОСС/ Няма нищо екзотично в гласуването на пощата. Ръчното броене на машинния вот обезсмисля неговото въвеждане. Няма законов текст, който да забранява видеонаблюдението в изборния ден. Липсва политическа воля да се прекрати купуването на гласове и контролирането на вота, които стават все по-нагли и масови през последните години. Това заяви в интервю за БГНЕС Цветозар Томов, социолог и бивш говорител на ЦИК.

Нови промени в изборния Кодекс ще гарантират правото на вот на поставените под карантина или настанените в лечебно заведение. За тях управляващите са предвидили подвижна избирателна урна. Ще бъде ли достатъчно това?

Цветозар Томов: Зависи от броя на тези хора, а и от това, колко от тях ще пожелаят да гласуват по този начин. Ако са няколко десетки хиляди, както е в момента, няма да е достатъчно. Подвижни избирателни секции са образувани и на досегашните избори. На последните парламентарни избори така гласуваха около 5500 души, а бяха образувани 185 секции. Сега обаче броят на нуждаещите се вероятно ще е над 10 пъти по-голям. През декември имаше период, когато активните случаи и карантинираните надхвърлиха 150 000. Абсурдно е да се създадат достатъчно подвижни избирателни секции, които да обслужат толкова много хора. Много трудно ще е да се намерят и желаещи да участват в секционните избирателни комисии на тези секции, тъй като рискът от заразяване при тях ще е особено висок. Уместно е те да бъдат ваксинирани, но като гледам темповете, с които се ваксинира в България, и това е невъзможно да се случи. Общият ми извод е, че тази идея ще послужи само за създаване на видимост, че избирателните права на заразените и карантинираните са защитени.

Някои партии и организации предлагат гласуване по пощата за сънародниците ни в чужбина, но мнозинството отхвърля идеята, определяйки я като „екзотична“. Какво е мнението ви по този въпрос, възможно ли е едно такова гласуване да се организира в оставащите месеци?

Цветозар Томов: Няма нищо екзотично в технология на гласуване, която се прилага от десетилетия в много страни. Ако техническата подготовка започне 3 месеца преди датата на изборите, такова гласуване може да се организира – не за всички избиратели, а за живеещите извън страната, а и за тези, които имат затруднения да гласуват в секциите в изборния ден. Т.е., все още изглежда възможно. Само че е очевидно нежеланието на управляващите това да се случи, а без промени в изборното законодателство няма как да се въведе гласуване по пощата.

Ще успее ли ЦИК с подготовката на машинния вот, около който все още има твърде много неясноти?

Цветозар Томов: Тези устройства за машинно гласуване, които предстои да бъдат доставени, бяха използвани и на изборите за Европейски парламент през 2019 година, така че ЦИК има на какво да стъпи при подготовката на машинния вот. Но този хибриден начин на гласуване – с машини или на хартия, както и обстоятелството, че машинният вот ще се брои ръчно, на практика обезсмислят въвеждането на машинно гласуване.

Видеонаблюдението при отварянето на кутиите и отчитането на изборните резултати, каквито предложения също се чуха, ще помогне ли да няма манипулации?

Цветозар Томов: Начинът, по който се обсъжда публично този въпрос, ми е малко странен. Не ми е известно в Изборния кодекс да има забрана за видеонаблюдение. На предишните парламентарни избори през 2017 година в ЦИК беше обсъждано предложение да се наложи от ЦИК такава забрана, но то не събра мнозинство и всъщност беше отхвърлено с решение 4487-НС на ЦИК от 10 март 2017 г. Последваха решения на някои районни избирателни комисии, с които се забраняваше видеонаблюдение в изборния ден. Повечето от тях бяха обжалвани. Стигна се до разглеждане на тези казуси във Висшия административен съд, който с решения 3668 и 3669 от 25 март 2017 година отмени актовете на изборните администрации, чрез които се забранява видеонаблюдение.

Искам да кажа следното: няма защо да се води борба за разрешаване на видеонаблюдението в изборния ден, защото няма законов текст, който да го забранява. От друга страна, обаче, регламентирането на видеонаблюдението чрез Изборния кодекс е важно поради две причини: първо, ще пресече опитите то да се забранява чрез решения на изборните администрации, и второ, ще гарантира доказателственото сила на видеоматериалите, когато те документират изборни измами и нарушения.

Очевидно е нежеланието на сегашните управляващи да въведат такава промяна. Остава хората да са наясно с това, че забрана няма и не може да има, защото от контекста на водените спорове по този въпрос донякъде се създава впечатлението, че ако не се промени Изборния кодекс, ще нарушим закона, ако правим видеонаблюдение. А това просто не е вярно.

Струва ли ви се подходяща датата 28 март за провеждане на избори?

Цветозар Томов: При това остро политическо противопоставяне в страната колкото по-рано отидем на избори, толкова по-добре. Но, от друга страна, има пандемия и очакванията, че обстановката ще е по-нормална, когато времето е по-топло, имат основание. Нямам категорично становище, но интуицията ми е, че ще е по-безопасно изборите да се изтеглят към късната пролет.

Кои са всъщност най-важните теми, които ние не чуваме от устата на политиците?

Цветозар Томов: Ако се огранича с изборната тема, бих посочил три неща: упоритото нежелание на имащите власт да се създаде адекватен изборен регистър в България, да се създадат нормални условия за гласуване на българите, живеещи извън страната и да се пресекат практиките за купуване на гласове и контролиране на вота, които от избори на избори стават все по-масови и по-нагли.