/КРОСС/ Отдалечени от Земята неутронни звезди може да се окажат ключ към разгадаването на тъмната материя. Това е изводът от ново проучване на екип теоретични физици, начело с Бенджамин Сафди от университета "Бъркли".

Високоенергийните рентгенови емисии, излъчвани от група неутронни звезди, биха могли да бъдат причинени от аксиони - хипотетични елементарни частици, които в момента са един от най-добрите "кандидати" за тъмна материя. Учените са установили, че няколко неутронни звезди, известни като "Великолепната седморка", са един обещаващ начин за тестване за наличието на тези хипотетични частици.

По принцип неутронните звезди са остатъци от звезди с висока маса и обикновено светят при наблюдения в рентгеновия диапазон, причинени от попадане на материал в тях.Тези седем неутронни звезди обаче са източник на необясним излишък от рентгенови емисии. В същото време те не са класифицирани като пулсари, които са въртящи се неутронни звезди, излъчващи радиация на равни интервали. С други думи, ако те бяха пулсари, излишъкът от емисии би могъл да се обясни.

В своето проучване екипът твърди, че ако неутронните звезди са пулсари, наблюдаваните рентгенови емисии ще бъдат заглушени от други сигнали. Вместо това те излъчват излишък от рентгенови сигнали и това озадачава учените.

Ето защо Сафди посочва, че може да има друго обяснение, което не може да бъде дадено чрез съществуващи методи.

"Доста уверени сме, че този излишък съществува и че тук има нещо ново", коментира той. "Ако бяхме на 100% сигурни, че това, което виждаме, е нова частица, откритието би било огромно. Това би било нещо революционно във физиката."

Възможно е, обяснява експертът, именно аксионите да причиняват този излишък от рентгенови емисии. Аксионите за първи път са постулирани през 1977 г. и много учени ги смятат за тъмна материя.

Смята се, че тъмната материя съставлява 85% от нещата, открити във наблюдаваната вселена. Изглежда, че тя не взаимодейства с околния материал, освен гравитационно, което прави откриването ѝ изключително трудно.