Учени призоваха за глобална мрежа от улавящи въглеродния диоксид съоръжения
Секция: Наука
28 Януари 2021 17:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Учени призоваха за глобална мрежа от улавящи въглеродния диоксид съоръжения

/КРОСС/ Учени от университетите Сан Диего в Калифорния и A&M в Тексас, САЩ призоваха за масово внедряване на технология за улавяне на въглеродния диоксид в атмосферата. По думите им, тя ще играе решаваща роля за спасяването на планетата от негативните ефекти, причинени от климатичните промени.

В статия в сп. Nature Communications изследователите обясняват идеята си, която е за създаване на глобална мрежа от съоръжения за изчистване на въглеродния диоксид във въздуха. Според тях единен и глобален подход, подобен на този във време на война, е по-реалистичен от всички други сложни модели, които други специалисти обсъждат.

Учените твърдят, че инвестирането на 1 до 2% от световния брутен вътрешен продукт в тази инициатива би било достатъчно за изграждането на 800 съоръжения за улавяне на въглероден диоксид до 2050 година. А това би стигнало, за да се намали с около 5% разпространението на вредните емисии в международен мащаб. Мярката не е достатъчна, за да се изпълнят изцяло плановете на Парижкото споразумение, но според експертите това би било едно добро начало.

Има обаче и някои трудности пред осъществяването на това предложение. Улавянето на въглеродния диоксид е нова технология, която тепърва трябва да се разработва и усъвършенства. Освен това тя е и доста скъпа.

Изследователите признават, че все още не е ясно от колко енергия всъщност ще се нуждае всяко едно съоръжение. А и когато инициативата е глобална, би трябвало да се гарантира, че приносът на всяка държава е равностоен и че всичко се случва възможно най-честно и прозрачно.

Вариантът за засаждане на повече дървета, които не хабят ток и са почти безплатни, не е коментиран от учените и икономистите.