Захариева: Светът говори за българския модел за управление на кризата
Секция: Интервюта
02 Март 2021 13:35
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Захариева: Светът говори за българския модел за управление на кризата

/КРОСС/ Интервю на Екатерина Захариева - вицепремиер и министър на външните работи в предаването „Денят започва" на БНТ


Водещ: Европа търси верният общ отговор срещу пандемията, а в последната година външните министри започнаха да говорят като колегите си от здравния сектор за ваксини, тестове и противоепидемични мерки. Директните срещи бяха заменени с виртуални. На този фон страната ни не одобри преговорната рамка с Република Северна Македония и настоя пред Скопие Договорът за добросъседство да се изпълнява. Добро утро на Екатерина Захариева - вицепремиер по правосъдната реформа и министър на външните работи, добре дошла.
Екатерина Захариева: Добро утро. Честита Баба Марта!

Водещ: Честита Баба Марта. Да сте здрави. Започвам обаче от политическата новина. Отново водите листата в родния Пазарджик, но виждаме и доста нови имена в листите на ГЕРБ за тези избори. Защо така?
Екатерина Захариева:
Първо, благодарна съм, че отново ми беше гласувано доверие да съм водач в моя роден град. Разбира се, че има нови лица. Това е нормално, в крайна сметка нормално е да търсим и нови хора, нова експертиза, но пък има и много познати лица. Така че, мисля че листите са с добър баланс между познати лица, между лица с много опит и министри, и областните координатори, и народни представители, и разбира се да търсим и нови лица. Имаме лица и от гражданската квота, листата в Пазарджик е доста балансирана. Това е една от доста големите области по територия. Имаме 12 общини, т.е. търсили сме и регионалният баланс, да има представител на общините в листата. Имаме сравнително добър баланс между мъже и жени. 8 са дамите, 10 са мъжете. Имаме юристи, имаме икономисти, имаме спортисти, имаме инженери. Така че имаме предприемачи, имаме наистина, имаме трима учители, трима специалисти по образованието.

Водещ: Тези нови лица какви политики имат амбицията да предложат в един евентуален следващ мандат, ако разбира се спечелите доверието на хората?
Екатерина Захариева:
Разбира се, ако спечелим доверието на хората. Ние точно за това ще се борим, както всяка политическа сила. Вижте, доказахме, че ние си правим разбира се периодичен преглед не само на предизборната ни програма, но и на управленската ни програма, защото ние имаме управленска програма с нашите коалиционни партньори, но има и предизборна такава. И ние сме много голяма част, близо до 100% от това, което сме обещавали, защото много се обещава преди избори, но това показва, че ние сме обещавали реалистични неща. Неща, които знаем, че можем да изпълним в този мандат. При отчетите се вижда, че не само сме изпълнили, някои от нещата сме преизпълнили. Знаете, че топ приоритет, приоритетът на приоритетите беше образованието. Виждате резултатите в образованието и оценките на обществото за това, което направихме в образованието. Имахме много ясни показатели, измерими, какво искаме да постигнем в икономиката. Те са преизпълнени по отношение на БВП, по отношение увеличението на средната работна заплата, по отношение на пенсиите. Така че ще имаме, няма как да нямаме...

Водещ: Ще искате ли да предложите да надграждате?
Екатерина Захариева:
Разбира се, ние сме все пак трети мандат. Да надграждаме, да се подобряваме там, където имаме още какво да подобрим и да надградим. Няма как да не бъде основна тема в следващите 4 г. здравеопазването, икономическото възстановяване. Ние сме в поредна криза. Ние сме управлявали в 3 кризи и показваме, че можем да се справяме перфектно с кризи. Не само да ги овладяваме, но да надграждаме над тях, т.е. да излизаме по-силни от кризата. Първата беше финансово-икономическата 2008-2009 г., знаете когато ние започнахме, тогава си мислехме, че няма по-тежко от това да видим в икономическата криза, след което имаше мигрантската криза. Сега имаме пандемия, която влече след себе си последици във всяка една сфера на нашия живот, много тежки последици за икономиката, освен за здравето.

Водещ: Да ви върна сега на полето на дипломацията. Всъщност пандемията, за която вие последно говорите, по какъв начин промени воденето на дипломация?
Екатерина Захариева:
По всякакъв. Промени всичко в нашия живот, това е нормално да бъде и в дипломацията. По всякакъв начин. Много по-рядко се виждаме. Когато се виждаме е или по телефон, или през екраните. Но пък високите технологии ни позволяват да си вършим работата. Представете си това да липсваше. Така че, както и вие казахте в анонса, не само външните министри, но и голяма част от министрите, премиерите основно с това се занимават, разбира се с пандемията и с начините на преодоляване. В началото на кризата беше как да организираме нещата, как да се снабдим с най-необходимото, спомняте си тогава какво беше най-елементарно маски, които бяхме свикнали буквално за стотинки да купуваме или препарати за дезинфекция, или начините за лекуване или лекарства колко беше трудно. В момента, слава Богу, вече се ваксинираме. Слава Богу, вече има много ясен протокол за лечение с различни препарати. Слава Богу, европейските лидери, ЕС успя да се разбере и за бюджета, и за ясния План за възстановяване. България беше една от първите страни, която предостави План за възстановяване за оценка от ЕК. Така че много вода изтече оттогава. И със сигурност сме доста по-добре подготвени. И вече говорим за възстановяване. И вече светът говори за българския модел за управление на кризата.

Водещ: Обаче станахте в срещите си по-резултатни, защото ако преди говорихте за неща, които могат да се решат и утре, и в други ден, когато се постигне съгласие, сега вече проблемите така чукат на вратата, че нямате много време да мислите?
Екатерина Захариева:
Мисля, че да. Мисля, че въпреки първоначалната паника навсякъде, много бързо успяхме всички заедно, защото тази криза показа пореден път, че няма държава в света, най-голямата, най-силната, с най-силната икономика, която да може да преодолее тази пандемия сама. Показахме, че можем много бързо да взимаме мерки и да се учим в движение. Защото никой не беше подготвен, никой не знаеше в началото как да реагира. Фактът, това което, пак ще кажа, че светът вече говори за българския модел, т.е. баланса, който българското правителство намира между това да има мерки, да опазва живота на хората, но в същото време да съхранява работните места, икономиката, така че хората да приемат тези мерки. Защото вижте, има поредица от държави, и аз, всъщност ние сме едни от министрите, малкото министри, които се виждаме на живо, външните министри, имахме около 3 месеца заседания онлайн, видяхме че те не са резултатни във външната политика, това е истината, трудно се говори за чувствителни неща през екрана, затова се събираме всеки месец в Брюксел при всичките мерки, разбира се. Това, което много от колегите споделят, че въпреки много тежките мерки в някои от държавите, буквално за забрана за излизане, излизане с есемеси, забрана за пътуване между градовете, да растат бройките.

Водещ: Сега, примерно в /.../ не ми се мисли какво е, там не можеш да излезеш от ареала, в който си.
Екатерина Захариева:
Няколко държави промениха. От вчера има много затягане на мерките в част от държавите в ЕС.

Водещ: Какво обаче можем да очакваме както в България, така и в ЕС в идните месеци, както като здравни, така и като икономически мерки, с които да се преодолее последиците от пандемията? Защото вече говорим за последици от пандемията.
Екатерина Захариева:
Ако се учим от грешките си, можем да излезем по-силни. Тя е възможност, това не е клише. Ето например сега започна най-после ЕС да говори за обща здравна политика или поне за общи политики в здравеопазването, дори и да не се стигне до обща политика в здравеопазването. По отношение на бюджета за възстановяване, на Фонда за възстановяване, всички държави, дори и най-богатите разбраха, че сами няма как да излязат, трябва да си помогнем всички, за да излезем заедно от тази криза. Безпрецедентни възможности се откриват пред държавите. Много средства за това да модернизираме нашата икономика, да подпомогнем нашите средни и малки предприятия. Да дигитализираме. Т.е. 4-те стълба на нашата Програма за възстановяване. Така че това е една голяма възможност и тя показва, че наистина, ако започнем на време, с това което сме предложили, това ще доведе до допълнителен ръст на нашата икономика на годишна база между 3,5-3,8%, така че това е една възможност. Първо започна да говори ЕС, има общи реакции за здравеопазването. Започнахме да говорим за отворената стратегическа автономия, т.е. огледахме се всъщност колко сме зависими от държави извън ЕС, колко нецелесъобразно е това, особено в тежки ситуации. Така че това са и възможности пред българската икономика. Първо, много пари, за да я модернизираме, за да я направим дигитална, зелена, умна, иновативна. Много пари и възможности също да я направим справедлива, т.е. за социално уязвимите групи. И също така повече възможности за инвестиции в България, т.е. започват компаниите да се оглеждат за това да преместят някои от предприятията си на територията на ЕС.

Водещ: Казвате, че в момента се оглеждат в нашия модел за справяне с кризата, но ако се обърнем само три години назад, ще видим че България попадна под прожекторите по време на председателството, когато пое ръководната роля в съюза. Сега къде сме днес, 3 г. по-късно и ще има ли Европа на няколко скорости? Проблем, който тогава се обсъждаше и България ще остане ли на фокус?
Екатерина Захариева:
България като първо председателство, мисля че показа, че не само може да се справи сносно, а може да се справи прекрасно, защото не говорим само за организацията, аз съм убедена, никой не е имал съмнение в България, че сме добри домакини, че ще се справим прекрасно с организацията. Това разбира се беше оценено, това не е за подценяване, но говоря и за конкретните резултати, които постигнахме във всяка една от сферите. Във всичките сфери, които имаше, бяхме към края на мандата на Комисията си спомняте, винаги към края на една Комисия, винаги най-трудните досиета остават накрая. Успяхме да постигнем съгласие по огромен брой от законодателството, така да се каже, на ЕС, досиетата, на достъпен за българите език, нека да го кажа по-човечно, на законодателството на ЕС. Но най-важното, което оставихме като следа, което 3 г. по-късно се забелязва, това е че най-после върнахме темата за европейската перспектива на нашите директни съседи. Защото това е един от най-важните за България. Ние имаме необходимост да живеем в наистина проспериращ регион. Ние не можем да си преместим държавата, не можем да преместим и нашите съседи. Важно е тези съседи, когато са готови да станат част от ЕС.

Водещ: Сега ще помоля колегите да покажат нашата анкета, която правим днес във Фейсбук и тя е именно за това дали ще успеем заедно със съседите от Република Северна Македония да постигнем някакви решения на историческите и културните си разногласия. Доколкото разбирам повечето от зрителите казват, че няма как това да се случи, че няма да стигнем - 21 от общо 24 например зрители, казват че няма да постигнем компромис. Може да погледнем малко и „докато продължават да присвояват нашата история и самоопределели се като българи и исторически личности, докато безпардонно изопачават очевидни и абсолютни исторически факти, подкрепени от всепризнати исторически извори, докато продължава този ужасен език на омразата към България и към българския народ, Република Северна Македония няма място в ЕС и няма място за повече компромиси спрямо тях", казва Валентин Ведеров. Това е в общи линии го обобщава мненията по темата. Но така или иначе вие вече казахте, че темата за евроинтеграцията на Западните Балкани я поставихме по време на председателството и как се стигна до тази ситуация - да не приемаме преговорната рамка с Република Северна Македония, хората да реагират по този начин? Вие кога очаквате да има пробив?
Екатерина Захариева:
Ние сме много последователни в това, което искаме от Република Северна Македония, въпреки че някои хора се изненадаха там, че България абсолютно последователно и предвидимо не успя и каза „не" на преговорната рамка, защото, първо, в самото решение, с което се съгласихме да започнат преговори и двете държави - и Република Северна Македония и Албания, много ясно условие за трайни резултати, устойчиви резултати, видими резултати в изпълнение на Договора, точно това е изречението - на нашия и от Преспа. Също така позицията на България беше одобрена от парламента още 2019 г. октомври месец. Това е проблемът, наистина забавяне и в някои сфери липса на изпълнение на договора, който подписахме 2013 г. И който всъщност отпуши нещата, така да се каже. Беше и даде смелост да се подпише Преспа, също така даде възможност да започнем все пак да имаме много активен политически диалог, имаше раздвижване в първите 6-7 месеца във всички сфери, след което за съжалени от началото на 2019 г., малко след като станаха член и съюзник в НАТО, започна едно трайно неизпълнение не само по историческите въпроси на историческата комисия, която беше де факто спряна.

Водещ: Инцидентите от последните дни, които предизвикаха и вашата реакция. И вчера президентът събра шефовете на службите заради това, че хора с българско самосъзнание са подложени на...
Екатерина Захариева:
Да, четох за това. Реагираме във всеки случай разбира се и се радвам, че и колегите в Северна Македония започнаха и те да реагират. Защото в крайна сметка това са и техни граждани, те живеят там. Над 100 хиляди граждани на Република Северна Македония имат и българско гражданство на основата на произход, т.е. те са доказали български произход. И когато тези граждани, които по-голямата част от тях живеят там, биват...

Водещ: Малтретирани.
Екатерина Захариева:
...заплашвани, дискриминирани. А в този случай е малко по-различен, за който споменавате. Разбира се ние веднага проучихме нещата. Разбира се този човек веднага се е свързал с нашето консулство, с нашето посолство. Посъветвали сме го да подаде жалба, защото той трябва да подаде жалба в полицията, за да могат и техните власти да реагират. Тук е малко, поне нашето обяснение, понеже аз веднага се чух и с нашия посланик, разбира се, по това, което разбрах като информация, оказа се малко по-различно. Не е заради произхода, но имаше такива сигнали. Имаше изнасяне на лични данни на хора с българско самосъзнание, на хора с двойно гражданство, с българско гражданство също в официалните медии. Интересно откъде взимат тези данни. Аз не знам например регистърът кои са чужденците с двойно гражданство в България и как така са стигнали тези данни, така или иначе да кажем, че отнякъде са ги получили. Те веднага трябва са сезират техните власти. Недопустимо е 21 век да има дискриминация. Те се опитваха да обвиняват България, че тя отрича правото на самоопределяне на техните граждани. Не. С тези действия се вижда, че те отричат. Вижте какво се случва там, когато някой, който било дръзне публично, дали е политик, дали е анализатор, дали е историк, дали е журналист, и такива случаи имаше, на журналисти, техни журналисти, които дръзнаха да дадат интервюта в наши медии, които дръзнаха да изкажат различни мнения, да кажат ние трябва да се разберем с България, че трябва да вървим напред заедно, това че сме имали обща история, както договорът казва, че не означава, че нямат право на самоопределяне или че ние го отричаме. По-скоро ние виждаме проблем с правото на самоопределяне на хората там, които имат българско самосъзнание. Това е проблемът.

Водещ: Аз не мога да си представя, че в някой център на някой български град ще бъде изгорено публично чуждо знаме на чужда държава. Докато там виждаме както в центъра на София, така и...
Екатерина Захариева:
Случва се. Важното е техните власти да виждат и да го осъждат това нещо и да предприемат действия. Може да се случи, не дай си Боже да се случи в България, но аз съм убедена, че нашите власти, ние както и автоматизъм всеки път в такива случаи, веднага аз ще реагирам, няма да чакам някой да се обади и да поиска от нас да реагираме.

Водещ: Предстоят избори. Много българи в чужбина ще вземат участие в тях. Как протича процесът на подготовка и очаквате ли да има трудности при провеждането им? Част от хората искат да се отворят повече секции във Великобритания, защото там видите българската общност била по-голяма.
Екатерина Захариева:
Ние работим съгласно българския изборен кодекс. Започнали сме подготовка още преди да знаем датата, трябва да кажа, защото това са наистина особени избори, те се реализират в условията на пандемия. Не само в България, навсякъде в света е така. В някои държави, както започнахме нашия разговор, има драстични мерки, има забрана за движение.

Водещ: Възможно е заради великденските празници в западните страни да има по-тежки ограничения за придвижване.
Екатерина Захариева:
Да, за католическия Великден напълно е възможно. Нека да припомня, че поредица от държави взеха такива мерки миналия Великден, взеха такива мерки преди Коледа, т.е. с идеята да се ограничи движението и да се ограничи разпространението. Така че от тази гледна точка датата за изборите в чужбина и за високата активност не беше подходяща и аз съм го казвала много пъти публично това. Не знам дали президентът правилно прецени тази дата, защото много пъти казваха, че искат много висока избирателна активност на българите в чужбина, в същото време избират дата, разминаваща се с високата избирателна активност. Но така или иначе МВнР и правителството си върши работата. И даже ние предвиждаме да обявим повече секции в чужбина, отколкото на всички предишни избори досега. Т.е. правим наистина всичко възможно. И благодаря на общностите в чужбина, защото без тях няма как да го направим това нещо.

Водещ: Всъщност хората проявяват ли вече тази активност да заявяват? Трябва да има определен брой заявки.
Екатерина Захариева:
Да, 60 заявки, за да може да се открие секция. Има такива заявки и то не само за заявленията, които се подават електронно, срокът изтича на 9 март, т.е. продължава събирането на заявления за гласуване в чужбина и тогава ще можем да кажем окончателния брой на секциите, които ще можем да разкрием. Но до момента са 385 секциите, т.е. повече от 10-14 секции, ако се не лъжа, от миналите избори. Но така или иначе ние продължаваме, ЦИК продължава да събира заявления, ще вземем решение окончателно. Ние сме в постоянна връзка, имат указания нашите посланици, и с властите в съответните държави, имаме дадени съгласия на 76 държави в момента. Почти всички с големи общности на Великобритания си спомняте колко беше чувствително дали ще получим тяхното съгласие, получихме за всичките 35 максимален брой секции, получихме съвсем скоро за Канада, там има голяма общност. Получихме във Франция, в Гърция, в Кипър, в Испания, в Италия и т.н., с Германия се работи много масивно. Всичко възможно правим, избрали сме маршрутите, знаем как ще изпратим бюлетините. Призовавам за пореден път хората, които живеят там да бъдат не само активни при подаване на заявленията, но да се включат и като членове на СИК и да спазват правилата. Защото получаваме сигнали от някои държави, това трябва да го кажа, дано наистина хората да не се подадат на тях, призивите за това българските общности там, и аз това го приемам като саботаж и организирано от тук, да не спазват правилата за дистанция, за да могат да затворят секцията и после да обвинят държавата. Защото властите ще затворят секцията, ако не се спазва, да обвинят държавата, че не е организирала добре изборите, българската държава. Убедена съм, че хората там са мъдри, те ще отидат да гласуват и ще предотвратят такива опити съм убедена, хората, които са там.

Водещ: Сега, докато говорим за българите в чужбина, равносметката ви, какво успяхте през последните 4 години в МВнР имам предвид, не вие лично, да направите, за да се погрижите и да защитите интереса на тези хора?
Екатерина Захариева:
Първо, времето, в което България закриваше мисии спря и започна да открива и възстановява нови. Имаме две нови посолства, имаме две нови консулства за тези 4 г. и едно от консулствата, третото е с повишен статут, т.е. от консулство е генерално консулство. Това е консулството във Франкфурт в Германия, в Барселона имаме. За първи път най-после българската държава, това правителство има много ясна визия за това как да подпомага традиционните български общности и организации зад граница. Знаете, че приехме миналата година такава програма, тази година са повече средствата. Говоря за общностите в Република Северна Македония, в Сърбия, в Албания, в Украйна, в Молдова. Това са традиционни общности. Също така намалихме цените на някои услуги, които като фронт офис нашето министерство предоставя, например временният паспорт от 67 евро вече е 50 евро, някои от заявленията също са с намалени цени на половина. Много важно, това е най-важното, успяхме да въведем електронна услуга за българите в чужбина, които дават заявления и вече могат да подават заявления за лични карти, за международни паспорти електронно. Трябва да ви кажа, че преди знаете още в началото на моя мандат разказвах, че има някаква електронна услуга в министерството, преди десетина години направена, която се изисква електронен подпис, но кой българин в чужбина има български електронен подпис? Затова имаше три услуги. От въвеждането миналата сряда на нашата електронна услуга, за 2 дни има над 1200 подадени заявления, вижте разликата.

Водещ: По-активна ли е страната ни на международната сцена, съвсем кратко да ни кажете?
Екатерина Захариева:
Мисля, че да. Може да звучи нескромно, но вижте колко посещения за първи път на премиери в България има, посещения на нашия премиер в чужбина, исторически за първи път. Същото се случи с външни министри, десетки бяха, които посещаваха България. Няколко от тях за първи път, откакто имаме дипломатически отношения, външен министър и то на значими държави. Така че мисля, че България е видима. България показва, че може да отстоява интересите си и в същото време да бъде диалогична и отворена държава.

Водещ: Да не забравяме обаче, че от министър на правосъдието в предишния кабинет, сега сте вицепремиер по правосъдната реформа.
Екатерина Захариева:
Между другото има 6 министри на външните работи, които са били бивши правосъдни министри в нашия съвет, оказва се, че това доста често се случва.

Водещ: Да ви попитам как оценявате първия доклад за България по хоризонталния, новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона, който касае всички страни-членки в ЕС?
Екатерина Захариева: България е една от държавите, които още в началото с идеята за създаване на такъв механизъм, сигурно 7-8 години минимума, е била изключително активна в това, че трябва да има такъв механизъм. Няколко са причините. Първо, това е съюз на ценности наистина. Много важно е да се направи обективен анализ, не с идеята да се ползва вътрешнополитически от който и да било, а обективен на всяка една държава-членка, да се видят къде са дефицитите и да се черпят добри практики, ако трябва да сме честни. Оказа се, че например на европейско ниво има дефицит, едно от което е, че много малко държави, ако изобщо имат на законодателно ниво, така наречените закони, които звучи мръсно тази дума, но така да се каже законите за лобизмът. И това е една от препоръките към всички. Всички трябва да се регулират на европейско ниво, че трябва да се регламентира. Така че докладът е обективен. Той отразява, там където имаме напредък, и там където трябва да работим още. И ние работим по този въпрос с Министерство на правосъдието. И не само с Министерство на правосъдието. Доста са институциите, с които работим и имаме ясен план. Много пъти експертите от Комисията и на самото изслушване също се подчерта това, че България е била изключително конструктивна, една от държавите, които най-бързо е предоставила информация, най-отворено е предоставила информация абсолютно без никаква, не само забавяне, но абсолютно отворено и обективно всяка информация, която е поискана. Така че работим по този фронт, той не е един доклад годишно, а има мерки, по които трябва да работим всички.

Водещ: Президентът изпрати на Конституционния съд промените в НПК, които въвеждат фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор. Как ще коментирате това решение на държания глава?
Екатерина Захариева: Той първо наложи вето, нещо което съвсем не ме изненадва вече, то почти няма закон, върху който да не налага вето. Доста от пътите наистина с чисто политически аргументи, не юридически. Нормално е да има и политически аргументи по ветото, но не тогава, когато идеята е само да се критикуват правителството и управляващите или управляващите в парламента, управляващата коалиция. Очаквах го, ако трябва да съм честна. Не виждам някаква сериозност в мотивите. Нека да изчакаме КС да се произнесе.

Водещ: Дали според вас трябва промяна в Конституцията, за да постигнем тази съдебна реформа, за която се говори - ефективна, справедлива съдебна система?
Екатерина Захариева: Няколко пъти е променяна Конституцията в годините, още от преди да станем член на ЕС, и то все в частта съдебна реформа. Много юристи спорове има какво може да се направи в тази глава без ВНС, какво не може да се направи. Така че предложихме, ако си спомняте, свикване на ВНС, най-после да се приключи този спор и да се правят реформи. Нямаше такава подкрепа. Това може да се направи с тази Конституция, това което предложиха народните представители, което беше одобрено, което беше консултирано с Венецианската комисия.

Водещ: В рамките на Конституцията не виждате друго решение?
Екатерина Захариева:
Това е, така е. Прокурор може да разследва по нашата Конституция, никой друг.

Водещ: Благодаря ви много за този разговор.
Екатерина Захариева:
И аз благодаря.

БНТ, „Денят започва"