/КРОСС/ Тристранната декларация, подписана между президентите на Руската федерация и Азербайджан и министър-председателя на Армения на 10 ноември 2020 г., създаде значителни възможности за сътрудничество за всички държави от региона. Подписването на декларацията сложи край на „Втората Карабахска война", която започна на 27 септември, продължи 44 дни и доведе до възстановяване на териториалната цялост на Азербайджан.

Декларацията предвижда не само прекратяване на военните действия, но и възстановяване на всички транспортни връзки в Южен Кавказ, които бяха ограничени в продължение на около три десетилетия поради окупационната политика на Армения. За тази цел в споразумението беше включена клауза 9, която гласи, че всички икономически и транспортни връзки в региона ще бъдат възстановена и Армения гарантира безопасността на транспортните връзки между западните райони на Република Азербайджан и автономната република Нахчъван през коридора Зангезур.

След подписването на декларацията през ноември, следващата среща между лидерите на Азербайджан, Русия и Армения се проведе в Москва на 11 януари в рамките на

Тристранната среща на върха. Деблокирането на транспортните комуникации беше основната тема на дискусията на високо равнище. Съгласно новата декларация, подписано от участниците на срещата на върха, беше създадена тристранна работна група, съпредседателствана от вицепремиерите от Азербайджан, Армения и Русия, за да изпълнят разпоредбите на клауза 9 от декларацията от ноември. На последващото заседание след срещата на върха работната група формулира списък с основните насоки за дейности, произтичащи от изпълнението на декларацията от ноември, посочвайки железопътната и сухопътната връзка като приоритет, както и определяйки други насоки, договорени между тримата лидери.

От гледна точка на сътрудничеството и транспорта, създаването на коридора Зангезур е най-важният елемент от подписаните документи между Азербайджан, Русия и Армения и обслужва интересите на всички държави в региона, включително Армения. Следователно Азербайджан се ангажира категорично със създаването на този коридор и възстановяването на транспортните връзки, тъй като счита, че сътрудничеството е основният инструмент за установяване на траен мир в региона. Що се отнася до тази позиция, в пресконференцията с местни и чуждестранни представители на медиите, която се проведе на 26 февруари в Баку и беше посветена на 29-та годишнина на геноцида в Ходжалъ, извършен от арменските сили, президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви: „Днес обсъждаме въпроса за постоянен, устойчив мир и сигурност в региона. Единственият начин да го постигнем е чрез сътрудничество. Нашата цел е да възстановим комуникациите вече в тристранен формат - заедно с Армения и Русия, да създадем коридора Зангезур и да премахнем всички транспортни пречки".

Създаването на коридора Зангезур ще добави нова артерия към транспортната мрежа на Евразия и ще повлияе положително на икономическите и търговските отношения между държавите в региона. Използвайки този коридор, Турция ще получи директен сухопътен път към Азербайджан, един от основните ѝ икономически партньори. Това от своя страна ще засили двустранните икономически и туристически отношения помежду им. От друга страна, коридорът Зангезур също ще служи като врата към Централна Азия за Турция.

За Русия този коридор може да се превърне в основно трасе за транспортиране на стоки до Южен Кавказ и околните страни. Руските влакове могат да достигнат коридора Зангезур през територията на Азербайджан, а след това да бъдат насочени към Армения, Турция, Иран и Южна Азия. Заедно с положителното въздействие върху търговските отношения с Турция, този коридор ще осигури и алтернативен път за Русия за достъп до пазарите на Близкия изток през територията на Турция. Освен това този коридор има особено значение за Русия по отношение на получаването на директен сухопътен път до Армения, един от основните ѝ съюзници в региона.

Създаването на сухопътна връзка между Русия и Армения също ще облекчи икономическите проблеми на Армения при достъп до пазарите на Русия и Евразийския икономически съюз. Липсата на сухопътен достъп до основния търговски партньор се отрази негативно на външноикономическите отношения на Армения и нейната икономическа сигурност. Коридорът Зангезур също ще създаде възможност за Армения да осигури железопътна връзка с другия си търговски партньор - Иран. Поради липсата на необходимите финансови ресурси и невъзможността да привлече чуждестранни инвестиции, Армения не успя да построи железопътна линия до Иран от своята територия. Сега превозът на товари между Иран и Армения може да бъде осъществен през новия коридор.

Армения обаче би могла да се възползва от споменатите предимства на коридора Зангезур, само ако реши да избере регионалното сътрудничество пред агресивната политика срещу съседите си, която провежда в продължение на почти три десетилетия. Ако Армения иска да сложи край на икономическата си блокада и да получи възможности за икономическо развитие, единственият начин е да се присъедини към регионалното сътрудничество. В противен случай Армения ще остане в същата икономическа ситуация, съпътствана от висока безработица, емиграция и бедност, която помрачава нейните перспективи за дългосрочно икономическо развитие.

Създаването на коридора Зангезур и възстановяването на всички икономически комуникации също ще повиши привлекателността на региона за чуждестранни инвеститори. Въпреки изпълнението на няколко важни енергийни и транспортни проекта в Южен Кавказ в продължение на много години, конфликтът между Армения и Азербайджан се отрази негативно на бизнес средата и остави Армения изолирана от регионалните проекти. Сега, след приключване на конфликта, държавите от региона имат възможност за пълноценно използване на икономическия потенциал на региона, за привличане на допълнителни инвестиции за изпълнение на различни проекти, което не беше възможно поради конфликта.

Всички възможности, които предлага коридорът Зангезур за държавите в региона, показват, че създаването на този коридор ще доведе до разширяване на регионалните транспортни мрежи и ще стимулира взаимните икономически отношения между регионалните субекти. Това също така ще повиши значимостта на региона в рамките на международните транспортни коридори като Международния коридор Север-Юг и Средния коридор. Наред с икономическите ползи, разширяването на икономическите отношения благодарение на коридора също ще допринесе значително за поддържането на устойчив мир и сигурност в региона. Устойчивото икономическо развитие и мирът от своя страна ще предотвратят разпространението на вредни националистически идеи и възникването на нови конфликти в бъдеще.

Орхан Багиров е водещ научен сътрудник в базиран в Баку мозъчен тръст, наречен Център за анализи на международните отношения. Той има докторска степен в областта на публичните финанси и фискалната политика. Неговите области на изследване включват регионални и международни икономически отношения.