/КРОСС/ Точно преди една година при пълни хотели и много сняг в Пирин ски зоната над Банско беше затворена, а ден след това курортният град беше поставен под пълна карантина. 

Хотели, заведения, магазини, производствени предприятия спряха работа принудително. Никой нямаше право да излиза, с изключение до аптека или до хранителен магазин. Хиляди чужди туристи трябваше да прекъснат почивката си и да напуснат града и страната.  

Днес всички продължават да се питат нужно ли беше това и оправдана ли беше цената на хиляди загубени работни места и стотици фалирали бизнеси? 

Година след двуседмичната пълна блокада страхът не си е отишъл от Банско. Споменът от празните и тъмни хотели, опустелите улици и площади, колоните от хора и автомобили, искащи да се приберат у дома, защото бяха загубили работата си и доходите си, е толкова болезнен, че на всеки му е трудно да се върне към това време. Местната управа на Банско също няма категоричен отговор на въпроса - трябваше ли да се затваря градът. 

Стресът в Банско не си е отишъл, не само заради устойчивостта на пандемията и увеличаващите се смъртни случаи, но и заради финансовата несигурност. Макар и отворени към момента заведенията и хотелите са почти празни, с малки изключения. 

Преди една година повечето хора в Банско смятаха, че блокадата е била пресилена мярка. Но ги опази живи. Днес се възмущават на твърде либералните мерки на фона на статистиката. Случаите на заразени с коронавирус растат и сред местното население, и в туристическия бранш.