/КРОСС/ Такава грубост руско-американската дипломация никога не е познавала през цялата си история на сложни отношения, включително и в периода на Студената война.

В интервю за ABC News Джо Байдън разказа за разговора си с Владимир Путин относно намеса в президентските избори в САЩ: „Имахме дълъг разговор. Познавам го относително добре. И разговорът започна така, аз казах: „Аз ви познавам и вие ме познавате. Ако установя, че това се е случило, тогава бъдете готови. Той ще плати за това."

- Вие познавате Владимир Путин. Вие мислите, че той е убиец? - по неизвестна причина изведнъж попита журналистът.

- Ммм, да - отговори Байдън.

Не мога да си представя дори как руски журналист би задал въпрос на Путин:

„Байдън убиец ли е?". И още повече Путин да отговори: „Ммм, да". За стария Джо имаше всякакви слухове за душевното му и умствено равновесие, но какъв вид желе трябва да имате вместо мозък, че така „на равно място да се препънеш"?

Какво ще бъде отношението към него сега?

Ако беше насочено към руската аудитория, такова откровение можеше да има обратен ефект. Възмутени от безпрецедентната грубост на американския президент, аудиторията по-скоро би се обединила около „убиеца", отколкото да облекат панталони на звезди и райета в знак на подкрепа.

По всяка вероятност Путин по никакъв начин няма да реагира на това - не е в негов стил. Но доколкото тръгна тази афера, а убиец ли е Байдън?

По време на неговото вицепрезиденство при започнатите със съдействието на американците конфликти загинаха:

- в Либия - около 100 хиляди човека.

- в Сирия - около 600 хиляди човека.

- в Донбас - около 15 хиляди човека.

Това са само най-ярките и трагични примери - войни, на които и до ден-днешен не се вижда краят. Нямам предвид такива „дреболии" като освобождението на Ракка или Мосул, от които камък върху камък не остана.

А и малко е странно да слушаш за намеса в американските избори от държава, която се опитва да влияе на руския вътрешен дневен ред чрез своето посолство, което публикува маршрутите на незаконните шествия на опозицията и директно провокира масовите кампании срещу Кремъл.

Има една стара английска поговорка, господин Байдън:

„The pot calls the kettle black", т.е. „гърнето нарича казана черен".

Корените на тази поговорка датират от времето, когато хората са готвили на огън в чугунени и медни казани. Последните, след приготвянето на храната, са били чистени до блясък.

И именно в тях гърнетата са видели своето мръсно отражение, „приемайки го" за нечистоплътност на казаните.

Руският еквивалент не се нуждае от пояснение: „която и крава да мучи, твоята, Джо, ще мълчи".

Александър Коц