/КРОСС/ За пациентите, преболедували тежко COVID-19, има риск от поява на посттравматично стресово разстройство. Това каза д-р Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия, цитирана от БТА. По думите ѝ, в такава ситуация е добре да се потърси психотерапевтична помощ.

При пациенти с COVID-19 се установяват нарушения на съня, включително и поява на сънна апнея, каза д-р Петър Чипев, специалист по медицина на съня към Европейското дружество за изследване на съня. По думите му тези пациенти сънуват по-често, сънищата им са по-странни, увеличават се и кошмарните сънища.

Затлъстяването е рисков фактор за по-тежко протичане на коронавирусната инфекция, а голяма част от хората със затлъстяване страдат и от сънна апнея, обясни лекарят. По думите му една трета от лекуваните в интензивно отделение са страдали и от сънна апнея. На страдащите от нарушение на съня често се предписва мелатонин, посочи още д-р Чипев и обясни, че той има противовъзпалителен ефект и е антиоксидант, но няма доказан ефект върху лечението на COVID-19 или на безсънието.

Сънят и имунитетът имат ясна връзка. Количеството сън има отношение към имунния отговор при ваксиниране и образуване на антитела, посочи още д-р Чипев. По думите му проучване сред ваксинирани срещу грип е показало, че хората, които спят по-дълго, са образували два пъти повече антитела.

Сънят трябва да се възприема като убежище, а не като губене на време, каза още Лазарова. Специалистите съветват ежедневието в условия на карантина да бъде организирано максимално близо до обичайния ритъм, както и да се избягва прием на сънотворни лекарства, тъй като към тях има привикване.