/КРОСС/ „Когато кладенецът пресъхне, ще разберем стойността на водата“ – Бенджамин Франклин

От 1993-та година насам, на 22-ри март отбелязваме Световния ден на водата. В този ден обръщаме внимание на проблемите, свързани с водата и устойчивото управление на този жизненоважен ресурс, като насочваме вниманието към 2,2 млрд. души, които живеят  без достъп до питейна вода.

Управлението на  водните ресурси и изменението на климата имат неразривна връзка помежду си.  Опустиняването на териториите представлява глобален екологичен проблем, свързан с изменения на почвените характеристики, растителността и климата. Измененията, които се причиняват на екосистемите в следствие на опустиняването, са устойчиви във времето, а процесите са необратими за десетилетия, а понякога и за стотици години. Основният фактор за това е физическата загуба на почва, в следствие на отмиване на горният почвен слой от дъждовете, който е останал незащитен след изсичане на дървета. На територията на България също се наблюдават процеси на опустиняване. В следствие на човешката дейност, промишленото и незаконно изсичане на горите, незаконните строежи, които активират свлачища, процеците се засилват.

През изминалата година станахме свидетели на безпрецедентна водна криза в България. Продължителното засушаване и липсата на устойчивост в управлението на водните ресурси източиха редица язовири, а големи градове бяха в очакване на воден режим и бяха на крачка от това да се присъединят към онези 2,2 милиарда души, които нямат достъп до питейна вода. В същото време обаче, все по-чести са наводненията, които предизвикват бедствия и огромни щети.

Това се случва въпреки огромния финансов ресурс (500 000 000 лв.), който България е насочила към  МОСВ и „Държавна консолидационна компания” ЕАД – София, отговарящи за управлението на водните ресурси.

Фактите говорят за неефективни действия за справяне с проблемите, въпреки множеството планове и програми, написани през годините.

Устойчивото управление на водните ресурси е ключово в борбата с изменението на климата:

• Влажните зони поглъщат въглероден диоксид от въздуха. Ефективното опазване на влажните зони ще помогне на България в постигането на целите за въглероден неутралитет, който е така обсъждан през последните месеци.
  
• Растителността предпазва от наводнения и ерозия. Пълният мораториум върху промишлената сеч за износ и ефективеният контрол върху незаконната, ще спомогнат за овладяването на климатичните промени. Ефективните и всеобхватни програми за залесяване, допълнително ще укрепят свлачищата и ще намалят наводненията и засушаването.
  
• Съхранение на водата за периоди на засушаване.
  
• Ефективно използване на отпадъчните води.
  

Новина от края на 2020-та година гласи, че водата, основата на живота на Земята, вече се търгува на американската фондова борса, поради недостига ѝ. Цената ѝ ще варира като тази на петрола, златото и пшеницата. В същото време Световният ден на водата през тази година се отбелязва под надслова „Ценим водата“. Темата поставя акцент върху стойността на водата и какво означава тя за хората.

 Приближава ли времето, когато войните ще се водят за вода?!