/КРОСС/ В разгара на третата вълна на пандемията у нас, когато болниците се задъхват от наплива на хора с усложнения при преминаването през заразата, няма време за спокойна и рационална преценка на лекарите и сестрите, които са на входа на тези болници.

„Моралната дилема е много сериозна и изборът е изключително тежък, и се надявам много лекари да не трябва да вземат такива трудни решения", каза пред БНР д-р Евгения Христова, главен асистент департамент „Когнитивна наука и психология" към Изследователски център по когнитивна наука в Нов български университет.

„Затова по света има препоръки как да се разпределят ограничените ресурси. Тези препоръки трябва да са ясни и на лекарите, и на обществеността. За да бъде ясно как се действа. СЗО има такива препоръки и стандарти. Такива има и в други държави. За България не зная дали има", това посочи още в „Хоризонт до обед" д-р Христова.
"Но има един принцип, за който няма големи разногласия - това е за равния достъп до медицинско обслужване. Възниква морална дилема обаче, когато не достигат ресурсите, за да се приложат всички принципи едновременно - тоест да има достъп за медицинска грижа за нуждаещи се всички пациенти", поясни още специалистът.

В изследване на центъра към НБУ става ясно, че хората подкрепят тезата медицинският ресурс да се насочва към пациенти, които имат по-големи шансове да се подобрят и излекуват.

"Но има и едни около 35 на сто от запитаните, които казват, че не трябва да има разделение по вероятности за възстановяване, а да се разпределят ресурсите по реда на регистриране на пациентите. Това е стандартният принцип, когато няма пандемия".

Д-р Христова посочи обаче, че когато има ограничени ресурси, в медицинските стандарти се препоръчва те да се насочат към тези болни, които имат най-голям шанс за подобрение.