/КРОСС/ Как работи тази защита и възможно ли е да се заразите отново

Има все повече доказателства, че коронавирусът изглежда заобикаля вродената имунна система на човека. В отговор тялото бързо произвежда различни вещества, които убиват инфекцията. Някои от тях остават в кръвта след възстановяване, запазвайки памет за патогена.

Защита с много неизвестни

Преболедувалите COVID-19 могат да бъдат спасение за страните, премахващи карантината. Такива хора имат имунитет към инфекцията, което означава, че не рискуват нищо, контактувайки както с болни, така и с такива, чийто статус е неизвестен. Учените от Технологичния институт в Джорджия /САЩ/ показаха математически модели, че заради тази категория граждани, степента на заразяване и броят на смъртните случаи по време на епидемия са значително намалели.

Но това е, ако се допусне, че способността им да се противопоставят на коронавируса се съхранява минимум една година. Действителният срок е неизвестен. Оздравелият човек може да бъде защитен за кратко време както е при грипа и другите грипоподобни инфекции и настинки. Експертите от Колумбийския университет са анализирали проби, взети всяка седмица от няколкостотин жители на Ню Йорк от зимата на 2016 г. до пролетта на 2018 г. На дванадесет са установили един и същи сезонен коронавирус няколко пъти за тази година и половина.

Изследователите на вирусите SARS-CoV и MERS-CoV, станали причина за епидемичните взривове през 2002 г. и 2013 г. , са открили имунни маркери при пациенти две-три години по-късно. Най-дълго в организма се задържа така наречената клетъчна памет. Учени от Сингапур са ги открили в кръвта на преболедували след 11 години.

Трудно е да се каже до каква степен тази защита е ефективна, тъй като хората просто не са имали възможност да се сблъскат с тези инфекции за втори път. Епидемиите SARS и MERS бяха бързо потушени и повече никога не се върнаха.

Опасността за оздравелия

Несигурността относно имунитета срещу SARS-CoV-2 поражда безпокойство от всякакъв вид. Хората се притесняват дали е възможно да се заразят втори път и дали оздравелият човек остава източник на инфекция.

"Продължителността на защитата е отворен въпрос. Ще отнеме време, за да можем да дадем отговори. Докладите за повторни инфекции все още не са потвърдени, те са свързани в т.ч. с грешни диагнози. Вероятността човек, който се е възстановил, да се зарази и да се разболее в рамките на няколко месеца, е изключително малка. Тъй като вирусът мутира, възможна е реинфекция, да кажем след една година, което ние наблюдаваме при сезонните респираторни заболявания. Но в сравнение с грипа, скоростта на заместване в генома на коронавируса е по-ниска", отбелязва Андрей Васин - изпълняващ длъжността директор на Института по биомедицински системи и биотехнологии в Санкт-Петербургския политехнически университет „Петър Велики".

„Повторната инфекция е възможна при малка група хора, чийто организъм не изработва имунитет, това може да е и резултат от грешки при диагностициране, фалшиво отрицателни тестове", уточнява Олег Батищев, доцент в МФТИ, заместник-директор по научните изследвания в Института по физическа химия и електрохимия на Руската академия на науките.

В някои случаи тестовете на РНК на вируса дават положителен резултат няколко седмици след изчезването на симптомите, което поражда много въпроси.

„При преобладаващото мнозинство пациенти вирусни частици не се откриват след десет до четиринадесет дни, но има съобщения, че вирусът се открива дори след 60 дни", уточнява Дейвид Наимзада, сътрудник в лабораторията за анализ на здравните показатели на населението и дигитализация на здравеопазването в Московския физико-технически институт и лабораторията за експериментална хирургия и онкология в Курския държавен медицински университет.

"Ако пациентът развие пълноценен имунен отговор, потвърдено е отсъствието на вирус в тялото след заболяването, то тогава вероятността той да бъде преносител е изключително ниска. Но все пак, тъй като не знаем пълната картина на имунния отговор, няма 100% сигурност ", подчертава Андрей Васин.

Многофункционална охрана

Заразената клетка изпраща сигнал за бедствие преди да умре. В отговор на това две групи лимфоцити се освобождават от лимфните възли в кръвта - Т-клетки и В-клетки. Сред първите има такива, които помагат да се разпознае и запомни врагът (Т-помощници) и тези, които го убиват (Т-убийци).

Когато В-клетките получат сигнал, те се превръщат във вещества, които синтезират антитела - протеинови молекули, където се кодира информация, която помага в бъдеще точно, без грешка, да разпознаят вируса и да изпратят към него "убийци". Те са това, което имат предвид, когато говорят за придобит имунитет. Ако кръвната плазма на оздравелия човек има добро ниво на антитела, тогава тя може да бъде прелята на критично болни пациенти с COVID-19 с надеждата да укрепи защитната им система.

Имунитет към коронавирус

Организмът изгражда две защитни линии срещу инфекцията: с помощта на Т-клетки и В-клетки. В началото започва първичната реакция, чиято цел е да унищожи вирусните частици и заразените клетки. След това вторична - производство на антитела и клетъчна памет, които разпознават патогена дълго след възстановяване.

Впрочем, учените все още не са уверени, че всички хора образуват антитела еднакво. „Съобщава се за ниско ниво на специфичния имунитет при значителна част от пациентите. От 10 до 30 процента (в зависимост и от възрастта също така) тези, при които е била доказана коронавирусна инфекция, не са имали специфични антитела в кръвта, съобщава Ниамзада.

„За антитела се говори много, но не трябва да забравяме, че това е само един от аспектите на антивирусния имунитет. В допълнение към адаптивния В-клетъчен отговор, който е отговорен за производството на антитела, има и Т-клетъчен с посредничеството на CD8 + и CD4 + Т-клетки, както и неспецифичен вроден имунен отговор. Според данните, с които учените разполагат, се съобщава се, че SARS-CoV-2 има механизми за заобикаляне на имунитета, но клетъчният имунитет на В-клетките и Т-клетките вероятно ще работи ефективно като цяло ", добавя Васин.

Има много малко данни за имунния отговор от Т-клетките, но учените виждат перспектива тук. Факт е, че сред тях има дълготрайни, които носят паметта за контакт с вируса. Именно те бяха открити в кръвта на онези, които са имали SARS и MERS години по-късно.

Що се отнася до вродения имунитет, който се оказва безсилен срещу коронавируса, той може да бъде стимулиран с помощта на живи ваксини срещу туберкулоза и полиомиелит. Експериментално обосноваване на тази хипотеза ще бъде получено в хода на клиничните изпитвания в Австралия. Програмата за наблюдение стартира и в Русия, в Кировска област.

Източник: Риа новости