/КРОСС/ Фредерик Бегбеде, саркастичният бунтар, язвителният и непочтителен французин, отново излиза на българския пазар с последната си книга „Човекът, който плаче от смях".

Повечето читатели безспорно ще усетят препратката в заглавието към „Човекът, който се смее" на Виктор Юго. Сюжетната връзка между двете книги също е видима. Юго извежда своя герой от низините до върховете на обществото. Същото се случва и с героя на Бегбеде, който повтаря съдбата на познати реални фигури - водещия телевизионно реалити шоу Доналд Тръмп става президент, а известният като „клоуна Бо-Джо" Борис Джонсън - министър-председател на Великобритания. И не са само те примерите в днешното ни общество. Френският писател ни подсказва, че скоро „смешен" ще бъде синоним на „нацистки". Противоречието в това твърдение не е негова приумица, а е извод от състоянието на обществото ни, което едновременно осмива всичко, но и го приема много сериозно.

В романа се срещаме с любимия герой на Бегбеде - Октав Паранго, рекламист в първия роман, ловец на модели във втория. В третия алтер-егото на автора се преобразява в хуморист, участник в сутрешно радиопредаване.

Романът, преведен на български от Георги Ангелов, е едновременно саркастичен, забавен и много сериозен, защото документира етап от общественото развитие, който съдържа в себе си всички противоречия, които обичайно хуморът изчиства.