/КРОСС/ Деми Мур е една от най-големите филмови звезди на 90-те години с роли в блокбастър събития като „Призрак“, „Разкриване“ и „Неприлично предложение“. Тя популяризира прическата с къса коса, „предсказа“ истериите и промените в американската армия с ролята си във феминисткия екшън „Редник Джейн“ и създаде медийна сензация като се снима гола и бременна в седмия месец за корицата на списанието „Венити феър“.

След три холивудски брака с Фреди Мур, Брус Уилис и Аштън Къчър, Деми Мур продължава да бъде във форма и винаги готова за авантюри. В момента работи по два проекта, пронизани от нейната запазена марка – агресивна сексуалност. Това са „Dirty Diana” и “Please Baby Please”.

- Деми, постигнахте успех с ауидо-поредицата, посветена на сексуални истории,  „Dirty Diana”. Имате ли планове да екранизирате тези серии?

- O, да. Определено. Много съм щастлива от приема на проекта ни. Историята разказва за жена, която управлява еротичен уебсайт и вдъхновява други жени да говорят открито за своите сексуални фантазии. Жените трябва повече да говорим за секс. В същото време главната героиня Даяна трябва да се справи с проблемите в личния си живот. Нейният барк се разпада, в ежедневието на тази жена нахлува силно безпокойство. 

- Какво ви привлече към този проект?
- Историята е вдъхновена от истинските преживявания на Шана Фесте, която излива душата си в сюжета. Тя прилага собствения си опит и консултира брачни двойки. Виртуозен талант в комуникацията и сексуалната терапия. 

Тя няма проблем да сподели, че е написала „Dirty Diana”, мотивирана от травматични преживявания в интимния си живот. По това време е имала сексуални проблеми със своя съпруг – по-точно изобщо не са правили секс. 

- На какво ниво е екранизацията на тази история?
- В момента водим сериозни разговори и аз съм оптимист. Историята изследва множество междупоколенчески аспекти на женската сексуалност. И на отношенията между жените като цяло. 

Ние се стремим към по-отворени дискусии по темата. Сексът и сексуалността са важни за всички – за хората на 20 и 30, а  и за тези на 50 и 70 години.

- Наскоро празнувахте заедно рождения ден на Ема Хеминг - сегашната жена на Брус Уилис, с когото бяхте една от най-прочутите и обсъждани холивудски двойки, с брак, продължил 13 години. Какви са отношенията ви сега?
- Ние сме като едно семейство. С Брус имаме три големи дъщери, той има малки две дъщери с Ема и всички заедно имаме наистина магически, специални отношения. Те са пет сестри, ние с Ема сме две майки, но не се отнасяме с тях като с деца. 

Не знам дали има точна дума за семейната връзка, която ни крепи. В тази голяма фамилия ние сме обединени майки и свързани сестри в това лудо житейско приключение. 

А Ема – жената на Брус – е страхотен човек. Чест е за мен да я нарека приятелка. Тя е красива майка, посветена на семейството си. Изключително нежна и деликатна, но в същото време истинска професионалистка. Тя е бизнес гуру във всеки смисъл на думата. Изработила си е собствен път, има продуктова линия с качествена козметика, насочена към жени. 

Всички се нуждаем от хора като нея и от такива стойностни стоки. Нейната сила, увереност и страст са вдъхновение за всяка жена.

- Как живяхте в разгара на пандемията?
- Това време ни поднесе много предизвикателства и донесе много трагедии. Но много хора преоткриха себе си. 
Лично аз успях да се възползвам от начина, по който всичко се забави и да оценява повече времето със семейството. Брус идваше редовно и прекарвахме много време с дъщерите ни, а и с двете малки момиченца, които те имат с Ема. Едно голямо шумно семейство. 

- Наскоро споделихте и за по-неприятни моменти от връзката си с Аштън Къчър, които са част и от мемоарната ви книга Inside Out. Какво не се получи?
- В един момент просто започнах да се чувствам самотна. И почти се пристрастих към него, образно казано. Станах зависима от нашата връзка. И може би беше очаквано той да започне да се отдръпва. Действах точно като зависима и пристрастена, загърбвах собствените си нужди и тези на семейството си. 

Правех странни рационализации, взимах лоши решения. Поведението ми беше неадекватно. Но и той не искаше да работи по нашата връзка. Постоянно искаше да бяга от отговорност, да не признава вина и да .пази репутацията си на примерен семеен мъж. 

В един момент вече дори не искаше да правим секс, да бъдем физически близо. Той беше приключил с нашия брак, а аз още не. 

Нямахме комуникация, пропастта между нас се увеличаваше, усещах студенината в погледа му. Това вече не бяха очите на човека, който ме обичаше. 

За щастие това приключи и аз продължих с живота си.