/КРОСС/ Олимпийските игри са събитие без аналог в битието на човечеството. Макар и със спортно ядро, най-мащабният планетарен форум вплита в себе си практически всички аспекти на човешките взаимоотношения - социални, културни, финансови, политически... Спортът е най-безобидното оръжие за демонстриране на надмощие - затова от памтивека е един от най-надеждните лостове в ръцете на дипломацията и същевременно сигурен инструмент за налагане на санкции с международен характер.

"Светът е олимпиада!", гласи най-популярното клише, синтезиращо смисъла на олимпийските игри - загърбване на различията и обединение на глобално ниво поне за три седмици.

Днес обаче светът е пандемия.

Пандемия, в резултат на която човечеството е по-дистанцирано и изолирано от всякога, буквално и преносно. И благодарение на Международния олимпийски комитет е на път да остане разделено дори по време на олимпиадата в Токио - нещо,

противоречащо на генетичния код на олимпийските игри

и де факто обезсмислящо провеждането им.

Четири месеца преди пренасроченото откриване на XXXII летни игри (23 юли - 8 август) МОК и организационният комитет взеха общо решение в Токио да не бъдат допускани чуждестранни зрители. Също така официалните делегации на 206-те участващи страни трябва да бъдат ограничени до минимум. А капацитетът на съоръженията ще бъде изпълнен на не повече от 50% с японски запалянковци.

Причина за небивалите мерки, разбира се, е коронавирусът, който вече повече от година се опитва да обсеби организма и съзнанието на 7 млрд. представители на човешкия вид. Парадоксалното е, че обстоятелствата днес с нищо не се различават от пролетта на миналата година, когато беше взето безпрецедентното решение за отлагане на олимпийските игри с една година.

На 24 март 2020 г. от МОК обявиха, че олимпиадата в Токио през 2021 г. ще бъде "маяк на надеждата за света в тези тежки времена", а олимпийският огън ще се превърне в "светлината в края на тунела, в който светът се намира понастоящем". За огромно съжаление голяма част от планетата преживява още по-тежки времена дори отпреди година, а тунелът напред изглежда все така непрогледен. Нали никой не смята, че COVID-19 ще изчезне по магически начин в следващите три-четири месеца?

Въпреки това домакините от Япония изглеждат твърдо решени да проведат олимпиадата, като че ли на всяка цена. Въпреки че страната в момента се намира в извънредно положение насред третата вълна от епидемията, а бездруго доста мъглявият процес по ваксинация на населението там дори не е започнал. МОК пък окуражава правителството в Токио, макар вече

самите поданици на императора да не желаят най-големия спортен форум

и да надигат глас дори за историческа отмяна на събитието.

Не, олимпиадата не бива да бъде отменяна. Но и не бива да бъде провеждана по този начин! Макар никой в световен мащаб да не отваря дума за такъв сценарий, МОК сякаш има само един правилен ход - обявяване на нулев олимпийски цикъл и изместване на домакинствата с по четири години напред. Олимпиада в Токио трябва да има - през 2024 г.

Да, в такъв случай потърпевши ще бъдат Париж и Лос Анджелис, но потенциалните загуби за Франция и особено за САЩ няма да са толкова грандиозни, тъй като подготовката там все още не е във финален стадий. Пък и в ситуация, в която целият свят страда, никоя солидарност не е излишна. Още повече че в крайна сметка и Париж, и Ел Ей ще получат "своите" игри, макар и в малко по-далечното бъдеще - съответно през 2028 и 2032 г.

Към днешна дата бюджетът на Токио 2020 възлиза на $15.4 млрд., като планираните разходи набъбнаха с близо $3 млрд. само заради отлагането на игрите с 12 месеца (миналата година по това време стойността им се изчисляваше на $12.6 млрд.). Проведено наскоро изследване установи, че форсмажорните обстоятелства ще нанесат

щети на японската икономика при всяко развитие на ситуацията оттук нататък

Изчисленията на Кацухиро Миямото - професор по теоретична икономика в университета "Кансай", обаче са категорични, че най-малко вреда във финансово отношение би причинило ново отлагане на игрите. Според неговото проучване загубите ще са в размер на $41.4 млрд. при пълна отмяна на олимпиадата; $22.1 млрд. при провеждане без зрители; $12.9 млрд. при допускане на 50% от капацитета на съоръженията; и $5.9 млрд. при повторно отлагане.

Естествено загубите за МОК от евентуална 8-годишна пауза между две летни олимпиади също ще са огромни и вероятно тъкмо тук се крие страхът от кардиналното решение. Съвсем скоро обаче може да се окаже, че олимпийското движение няма да има друга алтернатива, колкото и в момента президентът Томас Бах да настоява, че се работи за "сигурни и безопасни игри".

Цената на тази "сигурност и безопасност" ще бъде платена от спортистите, които при провеждане на олимпиадата в планирания ѝ вид ще бъдат подложени на необикновен тормоз и състезанията ще им бъдат само периферно занимание. Предвижда се перманентно тестване за коронавирус, включващо даване на проби "най-малко на всеки четири дни". При положителен резултат на някой от над десетте хиляди участници той и всичките му "близки контакти" ще бъдат поставяни под карантина и на практика игрите за тях ще приключат в изолация.

Според изготвения от оргкомитета и одобрен от МОК протокол всеки спортист трябва да пристигне в Япония не по-рано от пет дни преди първото си състезание и да си замине максимум два дни след последното си участие. Междувременно олимпийците трябва стриктно да спазват предварително представен 14-дневен график на заниманията си и няма да имат право да напускат олимпийското село за дейности, които не са упоменати в него.

Маските ще са задължителни по всяко време и навсякъде, "с изключение на тренировките и състезанията и по време на хранене и сън". Състезателите и треньорите нямат право да използват градския транспорт на Токио "освен при изрично разрешение". Не се позволява посещението на туристически зони, включително барове и ресторанти. Температурата на спортистите ще бъде мерена на входа на всеки стадион или зала. Забранени са прегръдките, ръкостисканията и "даването на пет". Препоръчва се ограничено изразяване на радостни емоции, като трябва "да се избягва викане, шумни приветствия и пеене".

Впрочем, последното изискване ще бъде в сила и за зрителите по трибуните. Те трябва

да наблюдават състезанията, без да изразяват емоции,

за да "се ограничи до минимум рискът от разпространение на заразата".

"Вярваме, че изготвените мерки ще намалят риска и въздействието, свързани с участието в игрите, и разчитаме на вашата подкрепа в спазването и прилагането им. Но въпреки всички положени грижи трябва да знаете, че опасностите не може да бъдат напълно елиминирани и затова вие се съгласявате да участвате в олимпийските игри на свой собствен риск", написаха домакините от Токио в публикувания миналия месец наръчник на олимпиеца.

Предстои да разберем колко спортисти въобще ще предприемат този риск, за да сбъднат олимпийската си мечта в пандемичен вариант. Сигнали за предстояща вълна от отказвания дойдоха още със старта на предолимпийските събития в Япония. Повече от дузина местни знаменитости отказаха да участват в щафетата на олимпийския огън, която стартира при извънредни противоепидемични мерки във Фукушима в четвъртък (25 март). Сред тях беше и параолимпийската златна медалистка в плуването от игрите в Лондон `12 Рина Акияма.

"Аз съм бивш спортист и знам колко са важни олимпийските и паролимпийските игри. Но животът трябва да бъде поставян над всичко - обоснова се 33-годишната Акияма. - Не съм медицински експерт, но не ми изглежда вероятно тази ситуация да приключи само за три или четири месеца. Ние не разполагаме с чудодейно лекарство, нито пък с достатъчно ваксини за цяла Япония."

Топката е в полето на МОК. Въпросът е има ли в Лозана достатъчно смелост за изпълнение без аналог в мирно време.