/КРОСС/ Въпреки безпрецедентната ситуация заради пандемията и разработването на средства за защита от много компании, процесът на ваксиниране на населението у нас можеше да се организира по-добре. В това се включват заявени количества, дати на доставка, определянето на минимални запаси, логистика, както и отчитането предпочитанията на хората. Не на последно място трябва да отчитаме значението на комуникацията пред и с обществото - да има последователни, непротиворечиви послания на достъпен език. Това коментира пред БНР проф. Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз.

„Сега берем плодовете на недоверието и на недостатъчните инвестиции в здравеопазването и здравната просвета през последните години."

Положителното е, че се забелязва повишен интерес към ваксинирането. Трябва обаче институциите да са арбитър в инфодемията, да се подава достоверна и ясна информация. Регулаторните органи са длъжни и да разясняват. За всеки препарат трябва да се гледа съотношението риск-полза. И преди са спирани или ограничавани медикаменти за повече изследвания на безопасността. Гражданинът, пациентът ще съдейства, ако е достатъчно информиран, допълни проф. Сербезова.

По думите й има пряка връзка между имунитета и психиката. Знанията са условия за по-добро психическо състояние. В зависимост от индивидуалните ни характеристики страхът и паниката могат да усложнят дадено заболяване от два до 100 пъти.

Експертът припомни, че СЗО препоръчва създаването на около 70% обществен имунитет. Ваксинирането помага той да се постигне по-бързо, отколкото създавания по естествен път, чрез преболедуване.