/КРОСС/ Европа преживя най-топлата година в историята 2020 година, докато Арктика имаше лято с екстремни горски пожари, отчасти поради ниска снежна покривка, което показва засилване на въздействието на климатичните промени, съобщиха в четвъртък европейски учени, съобщава Ройтерс.

Докато световните лидери се готвят да представят плановете си за борба с изменението на климата по време на провежданата от САЩ среща на върха в четвъртък, учените от ЕС отправиха категорично напомняне, че въздействието върху земното затопляне вече е тук.

Средната годишна температура в Европа през 2020 г. е била най-високата в историята и най-малко с 0,4 градуса по Целзий над следващите я пет най-топли години, като всичките те са били през последното десетилетие, съобщи "Коперник" - земната обсерваторна програма на Европейския съюз.

"Температурите се повишиха през всички сезони в Европа", каза Фрежа Вамборг, старши учен в "Коперник".

През 2020 г. имаше най-топлата зима в Европа - с цели 3,4 градуса по Целзий над средната европейска зимна температура през периода 1981-2020 г. Времето е по-променливо през зимата, така че екстремните температури обикновено играят най-силна роля през този сезон.

През миналата година беше и на най-топлата есен в Европа, докато летните горещи вълни не бяха толкова интензивни или продължителни, както през последните години, въпреки региони с рекордни горещини, включително Скандинавия и Франция.

Междувременно Арктика стана свидетел на "грандиозна година", каза Вамборг, отбелязвайки тамошното лято с рекордни горски пожари в Арктически Сибир, които бяха влошени от високите температури и по-ниската от средната снежна покривка.

Средната температура в Арктически Сибир през миналата година счупи рекордите с голяма разлика от над 4,3 градуса по Целзий спрямо средната стойност през периода 1981-2020 г.

В глобален мащаб европейската обсерваторна програма "Коперник" заяви, че 2020 г. е една от трите отчетни най-горещи години в света, потвърждавайки констатациите, публикувани тази седмица от Световната метеорологична организация.

В сряда ЕС си постави за цел да намали вредните емисиите по-бързо през това десетилетие, а САЩ се очаква да направят същото в четвъртък, увеличавайки по този начин натиска върху останалите страни по света, включително Китай и Индия.

В момента обединените ангажименти на държавите не успяват да допринесат за договореното чрез Парижкото климатично споразумение бързото намаляване на емисиите, като според учените е необходимо да се ограничи затоплянето до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива и да се избегнат най-тежките въздействия на изменението на климата.