/КРОСС/Третият вариант на Плана за възстановяване и устойчивост разкрива още възможности за облагодетелстване на властта. Това каза Станислав Младенов, който е част от Съвета по икономика към Софийската градска организация на БСП.
Експертите се събраха вчера на първото си заседание след парламентарните избори, за да обсъдят Плана и да предложат мнение и решения на народните представители от групата на "БСП за България". Програмният документ предстои да бъде разглеждан в парламента идната седмица, а до 30-ти април трябва да бъде внесен в Европейската комисия.
"Планът е направен така, че да продължи и надгради добре установените методи, чрез които до момента властта се облагодетелства. Имам предвид санирането, строежите и изграждането на инфраструктура, коментира Станислав Младенов. - Добавен е и нов надграждащ елемент - дигитализацията и създаването на софтуер. За дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите в реално време на Електроенергийния системен оператор в условията на нисковъглеродна икономика са планирани общо 511 милиона лева. Тази сума не е ли прекалено висока за създаването, ъпдейта на няколко сайта и една онлайн борса?!".
Младенов отбеляза, че в Плана липсват мерки за намаляване на административната тежест. "Точно обратното - ще бъдат необходими нови административни звена, които да обслужват предвидените в Плана дейности", обясни той.
Станислав Младенов добави, че всички експерти от Съвета по икономика към Градската организация на БСП - София приветстват включените Фондове в Програмата за икономическа трансформация, но отчитат, че бюджетът от 900 млн. лв. е крайно недостатъчен за постигане на заложените цели и не е в съответствие с мащабите на Плана и очакваните от него ефекти за икономиката и инвестициите в страната.
"Затова моето предложение беше бюджетът за бизнеса да бъде увеличен от 900 млн. лв. на поне 2 милиарда, каза той. - Предложих също Фонд 1 "Технологична трансформация" с настоящ планиран бюджет от 400 млн. лв., да бъде удвоен. А като допълнение да бъде увеличен и интензитетът на безвъзмездната финансова помощ за технологична модернизация, от предложените в Плана 40% на 60%-70%. Мотивите за това увеличение се коренят във факта, че българските малки и средни предприятия пострадаха от кризата, а не забогатяха. Ако бъдат приети заложените към днешна дата стойности на безвъзмездната помощ, само финансово стабилните компании ще могат да си позволят да участват в процедурата, а най-пострадалите от кризата ще бъдат в неизгодна позиция, защото нямат да имат свободни финансови ресурси".
Станислав Младенов предложи също във Фонд 2 "Зелен преход" бюджетът от 250 млн. лв. да бъде увеличен на 940 млн. лв.
"Направление 1 - "Декарбонизация", което е с настоящ планиран бюджет от 20 млн. лв., трябва да бъде структурирано като процедура за подпомагане на значителен брой предприятия с бюджет от поне 700 млн. лв., обясни той. - Това е пилотната схема, подпомагаща малките и средни предприятия за едновременно изграждане на нови ВЕИ за собствени нужди и локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия. А в Направление 2 - "Кръгова и нисковъглеродна икономика" настоящият бюджет от 240 млн. лв. да бъде запазен. За Фонд 3 - "Дигитализация" - да бъдат отделени 250 млн. лв. в Направление 1 - "Подкрепа за дигитализация и киберсигурност" и Направление 2 - "Създаване на дигитални иновационни хъбове".
Според Младенов, това са най-важните промени, които трябва да бъдат направени още преди Планът за възстановяване и устойчивост да бъде внесен в Европейската комисия.
"За мен беше много смущаващо, че всички парламентарни партии се занимаваха в четвъртък със заплатите си и по тази причина отложиха заседанието на Комисията по бюджет и финанси, на която трябваше да бъде обсъждан Планът, каза той. - А уж всички декларират, че Планът за възстановяване и устойчивост им е приоритет".