/КРОСС/ Слави обяви, че ще върне мандата за съставяне на правителство, но предложи премиер за пример (според него) - шахматистката Антоанета Стефанова. Ходът му беше по-скоро очакван, но доста хора имаха надежди, че нещата могат да се развият не толкова плоско и привидно.

Всички изводи и предположения в този текст са анализ на налични към този момент публични факти, знаци и намеци. Не можем да предположим със сигурност какво има в главите на сценаристите - и тук нямам предвид само видимите.

При всички положения, каквито и илюзии да сме си правили, фактите казват следното: "Има такъв народ" обра огромно количество протестен вот. Ако Слави беше казал, че без мнозинство няма да прави правителство, тези гласове биха отишли другаде - в партии, които наистина биха се опитали да променят нещо в логиката и системата на управление на страната.

Слави Трифонов (каквито и да са били намеренията му) подмами голяма маса хора, които сега се чувстват излъгани, обезверени, прелъстени и изоставени.

Избирателите на ИТН не видяха никога "лидера" си, не чуха и дума от него от онова излъчване по анцуг насам, десетина дни преди изборите.

Той не им каза какво мисли, не им каза какви са близките цели на партията, която основа и привидно управлява.

С триста зора, пет дни закъснение и с половин уста, им благодари за подкрепата. Не стана ясно - а е важно да стане - провел ли е Слави Трифонов консултации с останалите две управляващи (по Борисов) партии - "Изправи се! Мутри, вън!" и "Демократична България", и ако да - как са протекли, а ако не - защо не е провел. 

Не стана ясно и дали е водил разговори с БСП и ДПС за рамките на евентуална подкрепа, ако да - какво са поискали от него, а ако не - защо не.

Не става ясно (в този контекст) какви са "зависимостите" (според собствения му фейсбук пост) - "Подкрепа от тези партии означава зависимост".

Ако се съди по коментарите под поста на Трифонов във Фейсбук - на следващи избори, на които ще търси мнозинство, няма да може да разчита и на половината от досегашните си избиратели.

Като дръпнем чертата, работата прилича на уговорен мач, в който играчите се преструват, че играят, но във второто полувреме им писва дори и да се преструват и просто се мотаят по терена. Ако продължим футболната аналогия, Слави играе като подкупен защитник, който пропуска уморените нападатели на противника да бележат голове.

На този фон Борисов (си мисли, че) изглежда институционален, силен, опитен и незаменим. Дори облече риза и сако.

На този фон лесно се комуникира, че партиите от опозицията (по Борисов - "управляващите") не стават за нищо, че "тая работа не е като оная", и в парламента само се "дърлят". Послания, които често сработват за потъналия в бит и недоимък народ.

И накрая, не виждам защо се харчат пари за субсидии на обществените медии, след като най-обичаните чеда на народа използват Фейсбук, за да направят политическите си решения публично достояние.

Автор: Асен Григоров, https://boulevardbulgaria.bg