Април 2021 г. ще се окаже най-студеният от 2003 г. наса
Секция: БЪЛГАРИЯ
29 Април 2021 15:24
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Април 2021 г. ще се окаже най-студеният от 2003 г. наса

/КРОСС/ Април е типичен пролетен месец. Температурите се повишават значително. Броят на слънчевите дни се увеличава. Понякога при студени нахлувания от север вали сняг, а при интензивни затопляния се достигат летни температури - до 30-34 °С. Опасност от слани съществува почти през целия месец. През втората половина на април зачестяват гръмотевичните бури. Това се казва в обобщена информация на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ)

Април 2021 г. се очертава като относително студен със средни месечни температури между 0 и 3.5 °С под климатичната норма за периода 1961-1990 г. Той най-вероятно ще се окаже най-студеният април от 2003 г. или дори от 1997 г. насам. Това ще може да бъде уточнено след изтичане на месеца. През последните три дни на месеца се очаква да е по-топло, но това няма да промени характера му на студен месец. Април 2021 г. е с повече валежи от април 2020 г. В Северна България сумите на валежите до 27.IV са около климатичната месечна норма, а в Южна България - над нея. През последните три дни на месеца ще има условия за още валежи, но предимно краткотрайни и на отделни места. През април все още имаше ситуации с валежи от сняг в станции от полупланинската част на страната и в планините, където снежната покривка продължи да се увеличава и достигна максимум през третото десетдневие на месеца. На Черни връх беше измерена максимална височина на снежната покривка 206 cm на 25.IV, а на връх Ботев - 277 cm на 22.IV. Това е най-голямата височина на снежна покривка, измервана в България през последните 30 години. Преди това най-голямата височина е била на Черни връх през студения април на 1997 г. - 265 cm.

Времето през април беше подвластно на преминаващи през Балканския полуостров средиземноморски циклони. Той започна с предимно слънчево време, но още през периода 2-⁠4.IV през страната преминаха два циклона. Значителни валежи имаше в цялата страна, като количествата са по-големи в Източна България - до 64 mm за два дни. През периода 6-8.IV премина следващ циклон. Температурите в страната се понижиха и на 7.IV на много места дъждът премина в сняг, а в района на София, както и в други високи полета на Западна България, в Родопите и в Странджа и Сакар се образува снежна покривка. В резултат на валежите, комбинирани с интензивно снеготопене, нивата на реките се повишиха значително. След изтеглянето на циклона, на 10-11.IV минималните температури бяха отрицателни и имаше слани. Относително студеното време забави темповете на развитие на земеделските култури, a сланите причиниха повреди по раноцъфтящи овощни видове като кайсиите в област Силистра. След това дневните температури се повишиха. На 13-14.IV през Балканите отново премина средиземноморски циклон, който донесе валежи и понижение на температурите, както и първите валежи от град за сезона. През периода 17-20.IV времето показа многообразието си, като през страната премина африкански циклон, а след него и средиземноморски. С африканския циклон на 17.IV имаше пренос на прах от Сахара, който доведе до оцветени валежи в страната. На 19.IV в тила на циклона температурите се понижиха и сняг валя в района на Банско и Разлог. Поредните значителни валежи от дъжд и сняг предизвикаха активизиране на свлачища. Временно затворени за движение бяха пътни участъци от пътя София-Самоков, Михалково-Девин и др. Земеделските култури останаха със забавено развитие в резултат на относително студеното време, а при отрицателните минимални температури се получиха още повреди по овошки като кайсиите в област Пазарджик и черешите в област Кюстендил. В началото на третото десетдневие времето остана динамично. На 21.IV след обяд в Родопите и Източна Стара планина имаше гръмотевична дейност и краткотраен дъжд. Впоследствие температурите започнаха да се повишават и се доближиха до климатичните норми.

През последните два дни на месеца въздушният пренос над страната се очаква да бъде от запад-югозапад и температурите да се повишат още, като максималните може да достигнат до 25-28 °С. Очаква се характерно за сезона време с повече слънчеви часове сутрин, но с повишена вероятност за краткотрайни дъждове и гръмотевици след обяд.