/КРОСС/ На Великден по традиция се ядат козунаци, но защо? Причината се крие в християнската религия. Обикновено големите празници се отбелязват с обреден хляб.

Вярва се, че след като възкръсва, Исус Христос отива при апостолите си, докато те са на трапезата. На неговото място не сяда никой, а в средата на масата са поставили хляб, предназначен за Божия син. Макар рецептата за козунак да е сравнително нова, този сладък хляб се е превърнал в символ на Великден. Смята се, че щом е на празничната трапеза, в дома ще има изобилие и хората в него могат да разчитат на божията подкрепа. Всъщност козунак е омесен за първи път през XVII в. от френски хлебар. Според популярна легенда благородник поискал ръката на красиво момиче без потекло. Баща бил хлебар и поставил на момчето едно условие - да опече по-вкусен хляб от него самия. От кулинарното съревнование между двамата се ражда козунакът такъв, какъвто го ядем днес.

В България рецептата навлиза по-късно - едва през 20-те години на миналия век. Преди това по нашите географски ширини се приготвя обреден хляб - колак, парман, кравай. Първоначално добива популярност в градовете, а едва след това в селата и по-малките населени места. В софийските столични кафенета в началото било модерно да се предлага виенско кафе с парченце козунак. Името на сладкия хляб се споменава за първи път в речника на Александър Дювернуа "Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати", издаден в Москва през 1889 година. Като негов синоним се посочва празничният кравай.

Козунакът е вид сладък хляб, който са приготвяли още в Древен Египет. Там го правили с мед и семена. Гърците модифицирали рецептата, добавяйки към нея мая и орехи. Римляните пък решили да го приготвят със сушени плодове. В България, Сърбия и Северна Македония козунакът се приготвя само на Великден. Това е така заради формата му - обикновено представлява кръгла или продълговата плитка, направена от 3 фитила тесто. Числото се свързва със Светата троица в християнството. Усукването също не е случайно. То символизира разпънатото тяло на Христос.

Подобен сладък обреден хляб е традиционен за цяла Европа, макар да има различни имена в отделните страни. В Италия се нарича панетоне и се хапва не на Великден, а на Коледа и Нова година. Според легендата е създаден в Милано. Готвачът на Лудовико Сфорца - седмия херцог на града, без да иска изгаря приготвения за празника сладкиш. Миячът на чинии Тони спасява положението, приготвяйки хляб с брашно, яйца, захар, стафиди и захаросани плодове. Оттам идва и името на печивото - хлябът на Тони, или панетоне. Хапва се на Коледа, защото тогава е създаден. В Русия подобен сладък хляб се нарича кулич, в Унгария - колач, а в Чехия - мазанек.