/КРОСС/ На този ден се чества Св. Великомъченик Георги Победоносец. С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен той получава военната титла трибун за отличните си качества на пълководец. Като защитник на Христовата вяра е положен на жестоки изтезания и убит през 288 г. по времето на император Диоклетиан. След официалното признаване на християнството се превръща в образец на идеалния воин - християнин и в светец, покровител на войната и войската.

Св. Георги е може би най-почитаният светец на българите. Той властва над нивите и стадата, от него зависи тяхното плодородие. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

В иконографията винаги е на кон и въоръжен, а в нозете му е убита ламя.

На Гергьовден се коли агне, като жертва (курбан) на светеца-покровител. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне, по-често бяло на цвят, по-рядко черно.

Има поверие, че магьосниците "свалят" месеца от небето, превръщат го в крава и я издояват, за да вземат млякото. Вярва се, че срещу празника "играе имане", т. е. излиза огън там, където има заровени пари.

На Гергьовден се подновяват старите или сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели. Това потвърждава народното деление на годината: зима - от Димитровден до Гергьовден, и лято - от Георгьовден до Димитровден.

Трапеза: цяло гергьовденско агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън (от който сега за пръв път се къса и яде), баница със сирене, яйца.