/КРОСС/ Официалната причина за кончината на принц Филип, посочена в смъртния му акт, е старост, предава "Independent". Съпругът на кралица Елизабет Втора си отиде от този свят на 99-годишна възраст на 9 април т.г. В месеците преди да издъхне, здравето на Филип постепенно се влошаваше. В началото на март той претърпя сърдечна операция в лондонската болница "Сейнт Бартоломю", след което бе преместен в частната клиника "Крал Едуард Седми" за лечение на инфекция, за която беше оповестено, че не свързана с Covid-19.

След общо четириседмичния му престой по здравни заведения, през който бе посещаван единствено от сина си Чарлз, той бе изписан и транспортиран обратно при съпругата си в замъка Уиндзор, където двамата прекараха по-голямата част от пандемията. Именно там той посрещна своя край.

Тогава Бъкингамският дворец съобщи тъжната новина, но в изявлението така и не се посочваше точната причина за смъртта на херцога на Единбург. Сега обаче в документът, съставен и заверен от сър Хю Томас - ръководител на Кралския медицински център, пише, че Филип си е отишъл от старост. Британската медия посочва, че в страната този термин се приема, в случай че починалият е възраст над 80 години и е бил под лекарско наблюдение за дълго време, през което общото му здравословно състояние се е влошавало.

От сертификата става ясно, че той не е имал друго придружаващо заболяване или нараняване, допринесло за кончината му, включително сърдечно заболяване, заради което бе опериран само няколко седмици преди това.

Погребението на аристократа бе на 17 април т.г. и се проведе в тесен семеен кръг, наброяващ точно 30 души, като сред тях бяха четирите му деца - Чарлз, Анна, Андрю и Едуард, наред с техните партньори, осемте му внуци, включително и принц Хари, пристигнал сам от Съединените щати преди дни, тъй като бременността на съпругата му не ѝ позволява да лети на дълги разстояния.

То бе церемониално, а не държавно. Между двете има тънка разлика - държавните погребения обикновено са запазени за монарси, въпреки че в миналото министър-председателят Уинстън Чърчил получава точно такова, докато тези на Кралицата-майка през 2002 г. и на Даяна през 1997 г. са церемониални.