/КРОСС/ Следим мутациите на коронавируса в България много внимателно. Всяка седмица се изследват около 400 щама на положителни, което прави 5-6% от положителните PCR проби от цялата страна. Това каза на редовния брифинг на Националния оперативен щаб директорът на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев.

"Слава богу, освен британският вариант, който в момента е 100% в България, не сме уловили индийски, бразилски и южноафрикански. За съжаление, в наши съседни държави има засечен внос на такива случаи", уточни той.

Проф. Кантарджиев посъветва всеки, който се връща у нас от страни, където има такива щамове, да спазва стриктно карантинните мерки и да не се събира веднага с много хора. Той обясни, че коронавирусът мутира четири пъти по-малко от вируса на СПИН-а и осем пъти по-рядко от този на грипа.

"Мутациите са случайни явления, а не се предизвикват от нещо. За да бъдат утвърдени и да се превърнат в нов вариант, трябват няколко причини. Една от тях е, когато имунизацията не се прави за кратко време. Именно затова ЕС направи всичко възможно, така че страните да започнат по едно и също време и с много бърз темп да се провежда ваксинацията", поясни проф. Кантарджиев.

"Много сме внимателни, защото през последните осем месеца излязоха съобщения, че когато вирус в клетъчна култура се развива и пасира и бъде третиран със серуми на преболедували и ваксинирани хора, появили се мутации, които по-слабо им действат антителата, могат да се затвърдят", допълни директорът на НЦЗПБ.

Той успокои, че основата при защитата от тази вирусна инфекция е клетъчният имунитет на преболедувалите и този, който се развива след ваксинация. "Там нещата са много по-балансирани и спокойни. Засега няма такъв генетичен наложил се вариант, на който сегашните ваксини не действат. Действат, но в по-слаба степен. Слабо въздействат на южноафриканския, на бразилския и на индийския вариант на вируса. В Индия поради големия брой население и недостатъчната едновременна ваксинация се допусна движението на този щам, в който има 4-5 мутации, които са свързани с промяна на белтъка, което намалява афинитета на антителата", обясни проф. Тодор Кантарджиев.