/КРОСС/ След държавната компания "Булгартрансгаз", и "Автомагистрали" обяви, че комисията по ревизия на управлението за 10 години назад, водена от Мая Манолова, е поискала над 1 200 000 страници документи и не е стигнало времето да се окомплектова. Това се разбра в началото на заседанието днес - което ще е и последното, на което за изслушване е повикана министърката на регионалното развитие Петя Аврамова. Темите са харченето на пари от "Автомагистрали", която получи инфраструктурни проекти за близо 5 млрд. лв., за които не бяха обявени обществени поръчки, работата на новия "ВиК Холдинг", в който кабинетът "Борисов 3" "инвестира" 1 млрд. лв., както и програмата по саниране.

"Готови сме на 90%, но така и не получихме указания на кого, как и по какъв начин да предоставим тази информация", обяви в залата изпълнителният директор на компанията Стоян Беличев в началото на заседанието.

Мая Манолова му отвърна:

"Удивително е, че има директор на държавно дружество, който не знае адреса на Народното събрание".

Калоян Янков от "Демократична България" на свой ред припомни, че редът за внасяне на документи в парламента си е един и същи - институцията си има деловодство, то ги приема, има входащ номер и т.н.

Припомняме, че и "Булгартрансгаз" със същите мотиви - че не може да прати документи на електронен носител, че са първо стотици хиляди, после - милиони страници, практически отказа да представи данни, в това число по строежа на втората тръба на "Турски поток" или т.нар. от властта "Балкански поток".

"Не крием информация, времето беше малко, не ни стигна, но пък животът е пред нас, затова сме тук - да отговаряме на всички ваши въпроси", заяви на свой ред Аврамова.

Янков й отвърна:

"Вие не криете информация, но не я давате. За нас беше важно да получим данни, да се запознаем с нея и да можем да ви задаваме въпроси."

Разбира се, депутатите от ГЕРБ не останаха безучастни. Тома Биков обвини комисията, че е задала "глупани въпроси" и затова институциите и държавните компании срещали затруднения да предоставят информация. Появи се и предложение - служебните министри, които Румен Равед се очаква да назначи утре, да провелят защо държавните фирми не спазват задължението си да предоставят данни, когато парламентът - в случая негова комисия, ги поиска.

Разговорът продължава с въпроси и отговори.