/КРОСС/ Големият проблем, пред който сме изправени, е да свържем легитимността с конституционализма.
Това заяви служебният министър на правосъдието проф. д-р Янаки Стоилов днес по време на дискусия на тема „Конституцията на Република България - 30 години по-късно", организирана от Българския институт за правни инициативи.
„В българското общество част от хората, които изразяват критично отношение към Конституцията, всъщност изразяват своето неодобрение, в много случаи основателно, към начина, по който функционира политическата система. Затова ако искаме Конституцията да се утвърждава, е необходимо да се подобри управлението. Необходимо е политическите институции да отразяват реалните очаквания на гражданите и да действат в името на обществените, а не на други интереси", допълни Стоилов.
По думите му Конституцията изпълнява своята роля, не е изчерпала своя потенциал. „ Ние трябва не само да се съобразяваме с нея, а да утвърждаваме и развиваме нейния дух".
Министър Стоилов обърна внимание, че през последните 30 години политическият, общественият живот и законодателството се развиват в конституционната рамка. „Няма периоди на фактическо прекъсване на прилагането на Конституцията, въпреки че често има спорове как тя да бъде тълкувана и прилагана."
Той отбеляза, че Конституцията ознаменува политическата и обществената промяна в България сравнително рано. Въпреки това можем да кажем със сигурност, че тя не е преходна.
По думите на министър Стоилов, когато говорим за Конституция е много важно да се намери баланса между предвидимост и перспектива.
Според него през последните години сме свидетели на постоянен наплив от нескончаеми и в много случаи противоречиви законодателни промени. Проблемът не е само в множественост на промените, а в това, че едни промени отричат до голяма степен предишните. „Има опасност да попаднем в период на конституционна инфлация - множество различни и хаотични предложения за промени", отбеляза министър Стоилов и допълни, че обикновено инициативи за промени в Конституцията идват от хора, които не могат да се справят с текущото управление и проблеми. „За тях Конституцията се превръща в универсално обяснение за неудачите, които изпитва българското общество."
Правосъдният министър изтъкна още, че конституционният дебат в много случаи не е практически ориентиран, а почива на различни твърдения и очаквания, като не се извлича опит от предишни промени. За пример даде главата за съдебната власт.
„Въпреки, че за Конституцията не се изисква оценка за въздействието в задължителния смисъл, ние се нуждаем от анализ на прилагането на нейните разпоредби и на евентуалните проблеми, които се пораждат от това действие", обобщи министър Стоилов.