/КРОСС/ Пандемията активизира и лошите, и добрите страни у хората. Всички станаха по-подозрителни и дори по-страхливи. От друга страна пък хората се завърнаха към същинското и най-същественото нещо - семейството.

Това каза в интервю за БГНЕС писателят Деян Енев.

„Пандемията освети проблемите на обществото, включително и в здравната система", посочи още писателят и допълни: „Дай Боже, след вече три вълни, да тя да започне да затихва и да се връщаме към нормалния си ритъм на живот". Според него в миналото българските лекари са били „сатанизирани", което е станало причина за отключване на агресия от различни слоеве на обществото към тях. Нещо, което не бива да се допуска, категоричен е Деян Енев.

Той изтъкна и някои положителни ефекти от здравната криза - хората си останаха по домовете, а една немалка част от тях се обърна отново към книгата.

„Моята камбанария е много малка, но има нещо такова, определено. Доста се разстрои животът на нашия малък книжен пазар. Животът на една книга е свързан с представяне, събития, премиери и т.н., което спря да се случва за известно време. Издателствата също се стреснаха и спряха за няколко месеца да издават книги. В момента нещата са нормализирани. Не само, че донякъде се премести фокусът към самото четене, но и към писането. Колеги-писатели, а и други хора, които не са подозирали в себе си такива заложби, прописаха, за да се борят със самотата и страховете си. В близките години ще бъдем свидетели на една сериозна книжна продукция", прогнозира писателят.

За тревожната тенденция екраните на телевизорите в домовете на хората да стават все по-големи, а библиотеките им все по-малки, Деян Енев смята:

„В човешката история процентът на четящите не е бил особено голям, може би в различните времена е бил един и същ. Говорим за хората, които имат искрено отношение към книгата. Защо? Защото човешката природа е такава, че човек винаги избира по-лесното. Да гледаш в екрана на телефона или таблета е по-лесно, отколкото да се опитваш да съживиш в главата си това, което ти казва книгата. Има много специалисти, които са разсъждавали върху това. Тук ще спомена една книга на швейцареца Жак Елюл - „Унизеното слово". В нея авторът надълго и нашироко разсъждава за това защо е толкова важно да не губим връзката с четеното, а да я крепим и да я развиваме. Това, което ти дава книгата и четенето е нещо много по-богато като съпреживяване и като случване вътре в самите нас, отколкото гледането в екрана. Екранът ти дава някакъв образ, ти се съгласяваш с него. Лека-полека губим навиците си сериозно да четем".

Според него в наши дни все повече се „плъзгаме" по екраните на умните си телефони, четем предимно заглавията на информациите, на които попадаме в социалните мрежи и „кълвем" една много малка част от реалното им съдържание.

„Все пак онова, което дават и са давали книгите на поколения като нашето, присъства като ценности и в по-младото поколение, но набавено по друг начин. Може би нещата не са толкова апокалиптични, колкото понякога се говори в медиите", запазва оптимизма си съвременния български писател.

Той е категоричен, че отношението на младите към книгите и любовта към книгите се култивират, след което остават за цял живот. За целта обаче, смята писателят, трябва да се дава все по-голяма публичност на онези хора, които са свързани със словото. „Аз не мога да търпя сутрешните блокове на телевизиите, които са нещо като сапунени мехури. Не знам каква е тази тяхна формула, но нека канят повече грамотни хора, които има какво да кажат и на младите, и на старите", даде за пример Деян Енев.

„Социалните мрежи хоризонтираха обществото, превърнаха го в една равина. Онази естествена йерархия на онези хора, които имат някакви заслуги зад гъба си и мат какво да кажат, се размива. Такъв човек вече съществува в съседство с онзи дето ругае или онзи, когото показва какви маратонки си е купил. Има голяма трансформация, което тепърва ще бъде изследвана и обяснявана. От друга страната обаче, умните хора продължават да се изказват", подчерта още той.