/КРОСС/ През ноември в ефира на БНТ историята ще говори. Тогава, 100 години след официалното регистриране на първото сдружение на театралните деятели у нас, Съюзът на артистите в България ще бъде разказан в документален филм.

„Един век по-късно“, засега само работно заглавие, ще проследи какво се е случило със Съюза в три последователни периода – от създаването му до 1944 година, по време на социализма и след политическите промени, та чак до наши дни. Архивни кадри, фотографии и документи ще представят историята, мисията и дейността на САБ. Сред създателите на филма са театралният режисьор Илко Ганев и писателката Теа Денолюбова.

„Той е един вид отчет пред обществото на това, което сме направили“, каза в „Какво се случва“ Илко Ганев, който от пет години е неизменна част от Съюза.

„Един век по-късно“ има за цел и да изгради мост между поколенията артисти в България и всички увлечени в мисията на САБ. Основна роля в изграждането на този мост има именно Теа, която е съсценарист и съавтор на филма.

„Да направим скока от миналото към днешна дата ще е предизвикателство за мен“, сподели тя и допълни: „Миналото в крайна сметка е единственото сигурно, което имаме, затова нека си го обгрижим, нека да го уважаваме, да го обичаме. То стои там, трябва да го пазим.“.

Двамата с Илко Ганев са единодушни в това, че в Съюза на артистите у нас работят „летящи хора“, които вярват в мисията му и дават всичко за нея – време, усилия, емоции. А за това раздаване е нужно и достойно заплащане, което не е срамно да се изисква. Разбира се, при изпълнение на дълга, който артистите имат към театъра и неговата история, а и към хората, които го обичат.

В предаването, посветено на 100-годишния юбилей на САБ, се включи и председателят му – Христо Мутафчиев, който вече 16 години се опитва заедно с екипа да развива не само синдикалната дейност на Съюза, но и да работи за утвърждаването на сценичните изкуства и развитието на културата, както са правили всички големи имена, заемали този пост преди него. Той обясни защо думи като „чест“, „достойнство“, „уважение“ и „благодарност“ вървят ръка за ръка със Съюза на артистите в България, както и защо такива като „управление“, „власт“ и „политика“ често са с неясно значение.

Всяка една общност, независимо малка или голяма е тя, е представителна извадка на обществото, в което живеем, така че театралната гилдия има какво да разкаже за България през изминалите 100 години.